Въздухът?
Той целият е кожа.
Архитектурата му е подигравателна.
Когато си гони опашката
се завихря в торнадо.
Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк.
В маранята те могат да бъдат видени.
Тогава въздухът се гърчи от болка.
А понякога
усеща галещите пръсти на дима,
плесниците на гълъбовите криле.
Летете по-бавно, летете по-леко,
гълъби мои, гълъби ничии.
Помислете за въздуха,
имайте милост.
Александър Габровски в „Кръстопът”.
Можете да си поръчате книгата на Александър Габровски „И скакалците сънуват” („Жанет 45″, 2021).
