Още помня чекмеджето, в което
държите лъжиците и покривката,
формата за кекс.
Още обличам дрехите останали
от мъртвия ти татко,
а у вас още има една моя книга.
Срам ме е да си я поискам обратно.
Изведнъж светът се напълни с тъжни материи.
С предмети, които да ни обричат на щастие.
Под тях се затрупахме.
Чук, чук,
любовта е!
С малките си, безполезни проклятия.
С кича си от раковини и снежни кълбета,
картички от цветна хартия,
бележки по измачкани листчета,
одеяла, снимки,
обеци и празни шишенца –
създадени, за да те карат да помниш.
Да те принуждават да помниш
дори, когато не искаш.
А може би искам.
Не зная. Не знам.
Александър Габровски е роден във Варна през 2002 г. Пише от 10-годишен и членува в литературен клуб „Касталия“. Печелил е първи места на редица национални литературни конкурси за ученици, сред които и „Петя Дубарова“, „Стоян Михайловски“ и „Морето, морето, морето…“ През 2018/2019 печели националната стипендия „С усилия към звездите“ към фондация „Културни перспективи“. Там негов ментор е Георги Господинов, с когото работи по стихосбирката си „И скакалците сънуват“.
Александър Габровски в „Кръстопът”.
Можете да си поръчате книгата на Александър Габровски „И скакалците сънуват” („Жанет 45″, 2021).
