Щръклица, щъркел, щурец.
Нещо се случва
във щ.
Штъ — една буква, три звука, чиста алхимия, където речта среща езика,
където движението облича формата като дреха и му щуква нещо щуро.
Понякога щастие.
Понякога щипване по носа или по пищяла.
Щуране, щавене, щракване, щръкване, щъкане, увещаване, обещание, гласище, също, що-годе, ще, още и още и още и още.
Нещо истински шумно и тракащо в това щ.
И рядко, досущ като съкровище нощем понякога щадяща тишина,
за да може в штъ-то
да се чуе шът
или щурец.
Албена Тодорова в „Кръстопът”.
Албена Тодорова в DICTUM.
