[…] Защо ходиш боса, пита баща ми.
Търся корените си, отговарям.
Той си бодва маслинка.[…]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: българска литература
фев.
26
NO
коментара
Станислава Станоева: Семейна вечеря
фев.
25
NO
коментара
Мария Гюрова: Да се усмихнем на белезите
[…] за уязвимостта която прикриваме
за невъзможността да спрем
да се отбием от пътя
да погалим белезите си
да им се усмихнем
фев.
24
NO
коментара
Станислава Станоева: Тайно евангелие от Исус
[…] Любовта е като смъртта.
И една целувка
може да затвори очите ти.
фев.
22
NO
коментара
Мария Гюрова: По тия места тялото…
[…] ражда руши
търси съюзници
изтръгва от тях ориентири
за мимолетната си империя […]
фев.
21
NO
коментара
Диана Мъркова: Атропос
[…] Плетях и пишех,
без да предвидя,
че нишката от думи
ще се оплете около врата ми […]
фев.
19
NO
коментара
Неда Лилова: Медуза
Стихотворение от Неда Лилова и био-библиографска бележка за автора…
фев.
16
NO
коментара
Диана Мъркова: Писмо до татко
[…] Ния също се чудеше какво се случва с писмата на брат ѝ, затова ѝ хрумна да проследи пътя на последното, щом той го връчи на пощальонката. Момичето я последва, както беше яхнало пръчката конче, и с учудване установи, че тя не занася писмото в пощата, а го дава на майка им.[…]
фев.
15
NO
коментара
Светла Радкова: Две стихотворения
Три стихотворения на Светла Радкова и био-библиографска бележка за автора…
фев.
14
NO
коментара
Мартина Недялкова: Самотен пътник
[…] Ти бе просто самотен пътник. И преминаваше през този чужд свят без перспектива за връщане. Затова и безкръвният ти протест си оставаше плътно затворен зад железните порти, където бе заключил острия си ум и чувствителната си душа. […]
фев.
12
NO
коментара
Маламир Николов: *** (Да видиш…)
[…] няма по-страшно нещо от това
да видиш
как някой затваря вратата
след пеперудата.
фев.
10
NO
коментара
Маламир Николов: Последни думи
[…] Накрая оцелява този, който е обречен да разкаже.
фев.
09
NO
коментара
Калина Линкова: Тялото на лятото
под януарския скреж привиждам грацилното тяло на лятото – полюшва остри рамене, флиртува изплъзва се ловко от лапите на нощта, търкулва боровинков смях по зелените пасбища на юни пътува надлъж с привечерните разговори – кораби, които разбиват леда в златостенната чаша на юли премрежен е август – оса, която се слива навеки с плътта на […]
фев.
04
NO
коментара
Боряна Богданова: Кръгло
[…] Не се обръщам, за да проверя кой не ме (на)пуска още –
знам.
Не се умира толкова лесно.
фев.
01
NO
коментара
Боряна Богданова: възкресение
Стихотворение от Боряна Богданова и био-библиографска бележка за автора…
ян.
31
NO
коментара
Красимир Димовски: Пазачът на нощта
[…] Веднъж невинно го попитала защо се срещат само по тъмно, а той ѝ обяснил, че денем мъжът твори: едни – картини, други – машини, останалите – история. Мъжката гмеж творяла на едро и дребно, а това било изнурителен труд и добре, че господ им пращал нощем по едно ангелче като нея, за да им повдига умората. Юлка му вярвала, самоотвержено. А докато притихвал след любовната ѝ буря, която се пораждала в дълбините ѝ и всеки път го завихряла неизтощимо, в главата му полепвали разни мисли. […]
