Познавам по-отблизо двама души, които обясняват целия човешки живот и всички човешки взаимоотношения, като ги сравняват с животинските. Единият е стар, наближава 60, бивш номенклатурен кадър, комунист, закърмен с диалектика. Той обича да гледа по National Geographic как лъвът настига антилопата и я поваля. Как зебрата се грижи за малките си и ги учи да оцеляват. Или как семейство сурикати стоят и дружно зяпат изгрева на слънцето. Може да го прави по цял ден. Така му се изясняват много от механизмите на света…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Николай Фенерски
юни
03
NO
коментара
Николай Фенерски: Жизнерадостна пролетна приказка за еженцето, човечето с джипчето и учудената душичка
Вървяло си Еженцето по тревичката и си пеело:
– Вървя, вървя по тревичката и пея си, пея си аз, вървя, вървя по тревичката и пея си, пея си аз! Вървя, вървя по тревичката и пея си, пея си аз… А! Шосенце! – възкликнало Еженцето, когато стигнало до шосенцето.
– Какво пък толкова – рекло си то и продължило. – Вървя, вървя по шосенцето и пея си, пея си аз, вървя, вървя по шосенцето и пея си, пея си аз…
Слънчицето препичало пролетно неистово и асфалтът се топял от страст.
– Топур-топур – изричали малките жизнерадостни крачета, устремени към отсрещната канавка.
– А – казало Еженцето, когато стигнало средичката на шосенцето и погледнало наляво – джипче! … Ами какво пък толкова…
– Джип-джип – рекли гумичките на джипчето, когато преминали право през Еженцето…
Николай Фенерски: Прозата на ежедневието и изкуството да поддържаш велосипед
Всъщност исках да разкажа как полетях. Вместо това започнах да разказвам за велосипеда си. Велосипедът няма криле…
