Tag Archives: Реквием за незавършеното

Атанас Вълов: Имен ден

Не искам да те именувам
Да те затварям в житията на светци
да се задоволим със лукса
освен „аз“ да има „ти“
да те запиша не в
телефонен указател

Атанас Вълов: Това не е любовна песен

Няма да ти казвам колко си хубава
няма да пиша за косите устните очите
гърдите краката ръцете зъбите и други
части от анатомията това не е най-важното
няма да обличам чувствата си в прилагателни
няма да говоря за луната и звездите превъзбудено
това не е любовна песен или сонет
луната всяка вечер виси накриво в рамката –
врата към сън увиснала на пантите