Tag Archives: списание за литература

Павлина Каналиева: Амели Пулен от Сливен

. Не мога да си я представя.Как тича по пътека във фитнеса,надува устни, остри ноктиили с подходящи мислиспори възпаленос някого. Не мога да си я представя как планира снимки за три дни пред Айфеловата кулаили някоя друга Галактика.И как просто подрежданякъде невъзможните изходи.

Анастасия Стоева: Търсач на градове

. славя се като специалиствъв стягането на багаж –професионалиств организираното бягство. подреждам си мислитев ръчния.отдолу слагам тежкитеи меки подземни блатана подсъзнанието,с тях се загръщам,като стане хладно. подреждам си зъбитепо големина(в цялото им разклатенодостолепие на пародонтозата)и ги полагам в прозрачен джоб,да са ми подръка за проверката,

Павлина Каналиева: Боа, глътнала слънце

. Умората ни се процеждабавнои красиво –като мляко с капка кръв.

Съдържание на електронното списание за литература „Кръстопът“, бр. 10, 2026 (бр. 216)

. .

Павлина Каналиева: Съм в лятна нощ

. Сърце, висящо на аортата.Последен полет на муханарязал уличния шум,припадналмилкошмарили вечеря,уловена в мрежата – вързан за леглото сън. .

Антония Атанасова: DÖSTÄDNING

. В Швеция, преди да умреш, изхвърляш ненужните вещи –освобождаваш себе сии идните. За да не затиснат предметите спомена за човека,да не попречат някому,да не спънат някого. Така научаваш най-трудното –да пускаш. .

Теодора Тотева: *** (Един ден…)

. един дентолкова обикновен като нещастието ти толкова делничен като чиновник между 9 и 5ще се сблъскаш със самото сърце на нещата а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а ще се почувстваш като гола електрическа крушкав тясна нощна уличкаоткъдето излиза […]

Теодора Тотева: *** (Слушай…)

Слушай, всеки от нас е малко луд.Всеки от нас е една идея обречен. Но не забравяш ли живота,и че ние сме просто едни щастливи идиоти? Създадени от пръст и от невнимание.От доверие, от сол и любов,омесени от тайнатаг,която търсим цял живот. Ние, щастливите идиоти,които често се доверяваме един на друг.Ние, счупените до тъга и полуда,които […]

Златина Димитрова: Естествени гънки

Остаряването не започва с бръчка.Започва с тихата ненависткъм усмихнатите съседи,към прическата на момичето отсреща,към жената, която разхожда кучето си в шест,с възмущението от чуждия успех,с погнусата от влюбените тийнейджъри. Бръчката е знак за онова,което вече се е случило. Остаряването не започва с тялото,както и животът не завършва с него.

Антония Атанасова: Сънища

. Секирата сънува глави,лопатата сънува гробове,греблото – листата от есента,чукът – наковалнята,резачката – кръвта на дървото,човекът сънува друг човек. .

Теодора Тотева: Градина

. Има няколко начина да направиш градина,един от тях е да засадиш от себе си дом,да се прераждаш в пръстта, докато:поливаш, отглеждаш, садиш тънката линия на сътворението. И ако погледът е бил достатъчно трудолюбив,а гърбът силно приведен,ще остаряваш  дълго,ще остаряваш красиво, както остарява Бог. И ще започнеш да се топиш,да се събираш в един хоризонт,където животът,тревата, мушиците,корените и небесата се […]

Антония Атанасова: Любовната риба

. Любима моя рибо,плувай в тялото ми,чувствай се добре,порасни и ми изяж главата. .

Нели Станева: „Докато пишем, е добре“

Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Нели Станева за проекта „Удължаване на лятото“ и нейната книга „Билет за никъде другаде“ от 17.10.2026 г.

Златина Димитрова: Пейзаж

Най-голямата сврака,най-малкият синигер,най-пълното врабчеи умрелият плъх под тях:всичко изглежда в хармония. Наблюдавам ги отстрани – чудя сена кого ми напомня свраката,какво ми казва синигерът,за какво ме пита врабчето. Само последният образ в картината е ясен: цъфтящи в ниското, буйни треви.Пролетта винаги знаекъде да постави фокуса.

Милена Ангелова: осем часа от живота ми

. вчера изгубих осем часа. не буквално.бях будна,отговарях на съобщения,премествах чашата от едната страна на бюротона другата,отварях прозореца,затварях го,проверявах времето,сякаш някой някъдебеше обещал да ми върне деня,ако завали. осем часа, в които не направих нищо,освен да мисля за неща,които не можех да променя. това е талант,който никой не би пожелал да има. мога да превърна […]