Месечни архиви: юли 2010

Росица Ангелова: Преминава се

Преминава се
през различни неравности.
Преминава се
           през река,
           през гора,
           през горещ асфалт
            (по невнимание)…

Яница Радева: Следите

“Името му е Екстаз и е маламут, чистокръвен” – казва обикновено и обикновено това е всичкото, което измърморва. Открай време си е такъв, добре, че аз съм приказлива…

Калин Петров: 1/25

Всеки делник
отскачам и до под земята
точно за 1/25-та
от работното ѝ време…

Венцислав Стайков: Рибен мехур

Дори вятърът
да повдига полите на водата,
да разкрива…

Левена Филчева: втренчен монолог

светът е лепкава смокиня
в центъра на личната ми паяжина…

Димитър Кенаров: Бяла мечка*

Виждала си бяла мечка. Знаеш добре
как изглежда. Рунтава и страшна. Мечка.

Бяла, бяла мечка. Цял живот. Мечка…

Венцислав Стайков: Невинно стихотворение

Говорим си с местния касапин
за произхода на живота.
Като две капки вода
си приличаме с него –
той разчленява тялото на агнето,
аз – всичката му символичност…

Иванка Могилска: Ежедневия

Подът е толкова чист –
сърце не ти дава да стъпиш.
Колебаеш се…

Цветелина Георгиева: Żwirzęta*

     Живея в столицата. Продавам вестници. Това е нещо като печат. Аз съм съседа дето живее на петия етаж, изхвърля си боклука в черен найлонов чувал всяка сряда и събота, и по принцип е съвсем тих. И съм оня, дето продава вестници наблизо…

Яна Монева: спотаено усещане

има моменти, когато
между срещите на телата
или след всички трепети
на разбиране и разминаване…

Левена Филчева: тя играеше

защото
пораснаха невръстните съмнения,
които я научиха да се разплита…

Биляна Атанасова: Човечета от запетайки

човечета от запетайки
такива малки,
грозни, изкривени
маршируват, тралалакат…

Цветелина Георгиева: Панделка

     Бяхме недоволни и абсурдни. Мотаехме се. На градус. На скорост. В опити да не изглеждаме толкова обикновени колкото ни се струваха всички останали. Будехме се само в краен случай. Сънувахме. Искахме. Мятахме се. Боговете ни замеряха с мълнии, а на нас не ни пукаше и палехме цигари. Бяхме безопасни. Природно чисти. Събирахме ларви и ги рециклирахме…

Ваня Стефанова: Рунически реален и отсъстващ*

Намирам “Четири” на Валентин Дишев за най-ценната книга, споходила ме през последните години – една от най-благодатните (за прочит) и най-мъчните (за коментиране). Една от големите, сложните български книги…

„Кръстопът“: СПИСАНИЕТО – БРОЙ 17 (година II, бр. 6) – СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание на брой 17 (година II, бр.6) на eлектронното списание за литература „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…