Здравка Евтимова: Гошко

Публикувано от на март 8, 2013 в 1:54 pm.

   – Ела, но тичай по-бързо да похапнем от Гошко – подканва ме Роси по телефона. Аз се ослушвам, тъй като мъжът ми си закупи нож, с който да ме затрие в най-скоро време. Нека сега обясня защо стана така. Гошко беше старото, 21-годишно магаре на бащата на Роси. Човекът ходеше да краде с Гошко и с каручката керемиди, скрап, трици, и всичко, което може да се краде в Пернишки окръг. Както бащата на Роси бай Косьо си крал скрап, Гошко паднал и започнал да умира. Що така, бе човек, рекъл бай Косьо. С кого ще крада аз? Жена ми дърта и ръждясала релса, щерка ми – Роси, тоест моята приятелка, – не ще да се жени, щото никой не я желае. И двете ги мързи, че ги боли, затуй аз на стари години се люшкам с каручката. Но то всичко окрадено. Тръгна да обхождам кварталите и срещна конкуренцията. И те обикалят, но вместо да крадем, седнем заедно и се напием. Не умирай, бе човек, сам с ония ли ме оставяш, бе? С дъртата и младата?
   Обаче Гошко ритнал два пъти и изплезил език. Бай Косьо се видял в чудо. Магаре повече от сто кила да умре от старост! Сто кила месо да умрат от старост, а хладилникът празен. Това не става така! Не знам дали Гошко първо умрял и след това бай Косьо го заклал с джобното си ножче, или първо Гошко бил заклан и после предал Богу дух. Доколкото познавам Косьо той би заклал Роси („Тази така и не се ожени, а само гледа сериали и реве. Който както се прибере от съучениците й – я от Италия, я от Испания, при нея ляга, при нея става, но никой не се жени за нея.”) Ето защо Гошко сигурно първо си е умрял най-спокойно преди да откраднат старото желязо, после бай Косьо го е рязнал с джобното ножче. Това, което аз видях след два дни, бяха четиридесет и две луканки, овесени над прозореца на бай Косьо. Той седи с бира в ръка, не може да краде, яде луканки, пие бира и плаче за Гошко.
   – Бързо идвай, жабо – обажда се на мобилния ми телефон Роси. – Хайде, че от Гошко нищо не остана!
   От Гошко нищо не остана, защото Роси опитала една от луканките. Все едно гризала паве, така ми обясни по-късно, че то Гошко беше дърто магаре, лека му пръст. Бай Косьо му закопа ушите до Струма и щом леля Денка, жена му, скочи да се кара, той ходи при закопаните уши на Гошко, пие бира и плаче. Даже онези, крадците от конкуренцията, и те ходят да плачат над ушите, защото помнят как са се напивали заедно. Та когато Роси за пръв път хапнала от луканката на Гошко, не щеш ли се запознала с един тип Данчо. Той не бил никакъв неин съученик, от младежите, дето ходят в Италия и Испания, и идват в Перник за седмица две. Той си бил съвсем българин, дето не мръдвал от своето родно село Друган и поради тази причина не знаел за подвизите на Роси с нейните съученици и голямата ѝ любов към сериалите.
   Казал ѝ: – „Ти си абсолютна. Браво!” и взел да я кани да я запознае с майка си. Той бил на 36, тя на 33 – тъкмо най-блестяща двойка. Роси се уплашила и взела да мига. Тя била свикнала да ѝ казват, че е абсолютна една седмица, после човекът се отдръпвал – тя просто го наричала за удобство „съученик”, макар че едноседмичните ѝ приятели били кой с десет години по-млад, кой с десет години по-стар. Въобще плюс минус десет години все ѝ бил съученик. Обаче съученикът си вдигал ризите и се изпарявал за Италия или Испания, но Данчо от Друган бил железен. Той пристигнал при бай Косьо и му заявил: – „Дъщеря ти е абсолютна. По-абсолютна от нея не мога да намеря не само в Друган, но и в Перник. Щото аз смятам така, че да се оженя за нея.” Роси дълбоко се потресла. И съучениците ѝ намеквали: – „Ще се женим”, но как ще се женим, когато тя е в Перник, а той в Неапол?
   Ала мисълта ми е за друго. Една друга наша приятелка, Стефчето, отвращение не отвращение, и тя опита от луканките на Гошко и ела да видиш какво се случва! Още на следващия ден във влака Перник-София се запознава с един Генадий. Тя на 30 той на 32. Стефка обаче работи във фирма „Метал”, поради което и дума не може да става за маникюр. Е, и тя има няколко съученици, но значително по-малко от Роси, защото Роси е изписана и висока като топола, а Стефка се търкаля в собствената си мас. Но онзи тип от влака й споменал: – „Ти си абсолютна. Аз съм по-тънък от собствената си риза.Край. Ти си жената, която търся. Ще те водя да те запозная с мама, ще се женим.”
   Но с това обаче работата не свърши. Леля Денка, съпругата на бай Косьо, една съвсем нормална пълна жена, също за беда взела да опита от Гошко. Не че зъбите ѝ били чак толкова здрави, но то колкото беля да стане – станала. Гризнала тя от Гошко, и още на другия ден, както си продавала фланелките на сергията на пазарчето в квартал „Изток”, Перник, изведнъж идва един, твърде брадясал, като вол и също толкова як. Казал ѝ: – „Ти си абсолютна”, купил ѝ сладолед и на другия ден дошъл да я търси вкъщи. Тогава бай Косьо – с онова джобно ножче, с което уж заклал Гошко – се хвърли да коли онзи брадатия господин, дето закачал най-обикновената му жена. Стигнало се до истински бой, който леля Денка наблюдавала усмихната щастливо над тенджерата, в която къкрела копривена чорба. После една Мира опита луканките и е ясно, че още на следващия ден – пак във влака Перник-София – един ѝ рекъл: – „Ти си…”.
Роси започна да продава ония луканки от Гошко по двайсет лева резенчето и ако си мислите, че не се струпаха жени, значи никога не сте идвали в Перник – и то не само жени на 30 години, и момичета на 17 години, ами и жени на 50 години, жени на 60 години, и жени с бастуни. Даже едно момиченце втори за трети клас беше дошло с двайсетолевка в ръка. Та затова Роси ми съобщи: – „Хайде, заспала госпожо, бързо! Ще се свърши Гошко, и така ще си изгниеш.” Защото ние живеем до тях и тя слуша как аз и Тошо се караме: хем пари че няма, хем той ме предупреждава, че ще хване в Испания и харесва комшийката, хем едновременно с това си купил нож да ми реже главата, ако ям от Гошко. Няколко мъже, които имаха стари магарета – от конкуренцията на бай Косьо – ходиха да ги заколят на същото място. Взеха джобното ножче под наем от Косьо за пет лева на час, и си затриха верните помощници, тъй че скрапът остана неокраден. Обаче техните магарета не докараха никой да каже – „Ти си абсолютна.”
   – Загоряла тенджера такава! – кипи по телефона Роси. – Специално за тебе съм запазила едно резенче от Гошко. Мъжът ти и без това е мързелив като заровените уши на Гошко. Заглежда се в комшийката и пари няма. Ела да ядеш от Гошко. Едно дете имаш, все ще го изгледаш някак си.” Добре, навих се аз, обаче преди това изхвърлих в Струма ножа, дето моя Тошо беше купил от пазара. Тръгвам аз да ям от Гошко, ето ти го моя Тошо – не с нож, ами брадвата вземал. „А си отишла да ядеш Гошко, а ти отрязах главата тука, на това място.” Така ли, викам аз. Я да видим как ще ми отрежеш главата. И без глава ще ходя да ям Гошко, да го знаеш. Тогава той хвърли брадвата и вика: – „Ти си най-абсолютната. И без да ядеш от Гошко ти го казвам. Да умра като Гошко, ако лъжа!”
   Бащата на Роси, заедно с останалите почтени крадци, останали без кьораво магаре, пият заедно ракия на пейката пред нашия блок и викат: „Що ѝ казваш, че е абсолютна, бе. Ти нямаш ли очи в тая глава?”


В края на 2012 г. „Жанет 45“ публикува новият сборник с разкази на Здравка Евтимова – „Пернишки разкази“.

Здравка Евтимова







   Здравка Евтимова в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.