Авторски текстове (ЛФ)

Методи Джонев: Надига се

Публикувано от на декември 31, 2014 в 8:48 pm.


                                  На Биньо Иванов

Извървяха се небетата да се оглеждат
в еднооките пространства на води заспали,
а то какво да гледат – виждат:

дете с нахапан сън, спестило пет стотинки
от двайсетте за баничка.

А то какво – сащисан заек, плувнал по стърнищата,
с празна се торба завръща: где ги лисиците, где?

Где ги герданите грейнали по моминските шии източени,
где ги калпаците на ергени от тръпка натръшкани?

МИР НА КОЛИБИТЕ, МИР НА КОЛИБАТА.

А то какво – пъдар с тояжката не може да оварди сливите
и крушите не може да опази, за пъпешите пък да не говорим.

Ей го де полето, рошаво, на облаци настръхнало –
тези дни пъдарят дава – царят не…

Къде са тез царе, къде са им палатите,
та срещу тях да литне песен с припев ей такъв:

МИР НА КОЛИБИТЕ, МИР НА КОЛИБАТА.

А то какво – шаран заплеснат с кукичка се среща,
тя много му отива, на въздух ще го изведе –
да диша, да подиша, в радост да издъхне.

А то какво – дъждец поръсва, ветрец подухва
и го суши, каква е тази работа – земята се надига
безока, безнадеждна, като че едва сега
я Господ праща да се върти изпод краката на човеците.

Стихотворението е включено и в новата книга на Методи Джонев – „Надига се” (Издателска къща „Огледало“, декември 2014 г.)…



  Предлагаме ви и разговор (на Валентин Дишев, от 19.12.2014 г., час след премиерата) с Методи Джонев за „Надига се”:

  


  Методи Джонев в „Кръстопът“.
  Методи Джонев в DICTUM.

2 коментара за “Методи Джонев: Надига се”