Пиша на местата, от които се расте,
от онези места с бледа и разредена красота,
които разсъбличат пижамата на чуждата мисъл от моята.
Топлата козина върху мен расте ли, расте,
покрива странни шевове, за които дори майка ми не си спомня,
един мъдрец избуява в устата на мисълта ми,
тъй ненужен за тези места.
Само тишината няма да те предаде –
както умореният господар не изоставя престарелия си слуга;
само тишината ще те научи да спиш на отключена врата
и да не чакаш нищо.
