статуя на свободата
паметник на любовта
скулптура на мислителя
камък на надеждата
брегът е монумент на морето
както църквата на бог
или джамията на бог
или синагогата на бог
или банката на друг бог
венера без ръце
сфинкс без нос
лъвове без езици
малко по малко
всичко се превръща в музей
и ние сме статуи сред статуи
под статуи
пазени от статуи
почитащи статуи
армии и пълни площади
статуи на жестокото
на смъртта
на глупостта
на алчността
на забравата
на раздялата
на мрака
на бездната
на края
скрижали на престъпените
заповеди
света София
в твоето позлатено каменно лице
има толкова повече нежност
и
някой ден
когато дойде време за това
ти ще паднеш
с много повече
достойнство
Георги Гаврилов в „Кръстопът” и в DICTUM.
Стихотворението е написано по време на уъркшопа на фестивала „Софийски метафори“ 2020 г. с организатори Иван Христов и Теодора Станкова.
