Тази събота, 3 октомври, „Пловдив чете“ и Fluca – Австрийски културен павилион: открита сцена за изкуство и култура (ул. „Отец Паисий“ 38) – събират на едно място представянията на 7 изключителни книги с поезия, последвани от среща с Георги Господинов и „Времеубежище“ в лятното кино „Орфей“:

14:00 – 14:45 ⇨ Fluca – Австрийски културен павилион (ул. „Отец Паисий“ 38). Издателство „Ерго“:

„Пера от думи“ – поезия на Людмила Миндова и приятели. Представяне на „Дървото на спомена“, новата стихосбирка на Людмила Миндова. Модератор: Цветелина Драганова

  „Дървото на спомена“, пише Ани Бурова, припомня автори, литературни сюжети, културни пластове – но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване.
  В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра – всъщност те се превръщат в етически залог на поезията, доколкото паметта тук е осмислена именно като морален дълг: „Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни, че е човек“.


15:00 – 15:45 ⇨ Fluca – Австрийски културен павилион (ул. „Отец Паисий“ 38). Издателство „Ерго“:

Владислав Христов с новата си книга „Писма до Лазар. Представя: Цветелина Драганова.

  „Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на смисъл. Текстовете са спомен за онези изстъпления на модернизма, които ни свързват с небесата – спомен и желание за красота, невъзможност, за щурм в промяната на съзнанието“. (думи на Марин Бодаков)


16:00 – 16:45 ⇨ Fluca – Австрийски културен павилион (ул. „Отец Паисий“ 38). Издателство „Жанет 45“:
Надежда Радулова с новата си поетична книга „Малкият свят, големият свят“. Представя: Биляна Курташева.

  „В началото на тази книга „зреят осем обли молитви”, в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря – не, изкрещява „айдаааа” – първа дума, първо „хайде” и колелото на времената се завърта бясно.
  Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн… Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога за последно сте чели себе си?
  Надежда Радулова ни повежда през „мъгла и залез, вятър и поезия”, за да се учим да живеем с мъртвите и да сдобряваме детето до нас с детето в себе си.” (думи на Биляна Курташева)


17:00 – 17:45 ⇨ Fluca – Австрийски културен павилион (ул. „Отец Паисий“ 38)

„Скрибенс – медийна група“ и „ЛитПрес“ (издателства „Скрибенс“ и „Арс“):
„Янус и приятели“: представяне на книгите – „Янус“ от Валентин Дишев, „И други езици“ от Ренета Бакалова, „Човек с бинокъл“ от Наталия Иванова и „ТриАда“ от Христо Мухтанов.

  Фрагмент от един „колективен портрет“ на „Човек с бинокъл“ от Наталия Иванова (целият е публикуван в брой 32 на „Литературен вестник“): „Стефан Иванов ни въвежда в книгата така: „Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал – жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание.“. А Георги Гаврилов продължава: „Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на нуеловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с вечното усещане са отминалост. И болезнено му се наслаждава.“. „Марин Бодаков казва за книгата „Много ми допада честотата на нейния медитативен изказ.“. И аз се съгласявам безусловно. Но искам да добавя: и чистотата. Защото медитативното в тази книга е напълно свободно както от показност и украси, така и от незнание. Последното за мен е изключително важно. Важно е философичността да не ни предлага малки „открития“ на възраст хиляда години. Важно е саморефлексията да притежава една вече дълбока, същностно интериоризирана от автора интелектуална биография, която да се изговаря леко и ненатрапливо. И с това да е станала част от една ерудирана искреност. Настоявам за това „ерудирана“ като част от онази искреност, която ражда литература. Именно литература, а не „откровения“. „Човек с бинокъл“ е една прекрасна, смислена както в смирението, така и в тихите си (но важни и ясно изречени) бунтове книга.“, допълва Валентин Дишев.

  „И други езици“ от Ренета Бакалова: „Тази книга не може да бъде разбрана правилно. Защото не настоява за „правила“. И защото предлага много рядко срещано изобилие от интерпретативни ключове, които позволяват тя да отвори себе си за читателя. За много и различни читатели. Погледнете само заглавията на отделните раздели и своеобразните „пояснения“ – разказани истории – към тях: „Езици“ (Империи. Номади. Сувенири. Риби. Плоскости. Ритуали. Капани. Посоки. Митове. Корени. Компаси. Бащи.), „Мъртви“ (Стаи. Господари. Остриета. Ръце. Ковчези. Белези. Животни. Ягоди. Ножици. Закъснения. Маслини. Езичества. Жестове), „Живи“ (Потапям. Обезобразявам. Залязвам.Опитомявам. Страхувам. Докосвам. Изследвам. Гадая. Подслушвам. Пренасям. Ходя.Отдавам. Белязвам.). Да – всичко това го има в книгата. Изречено е с ясен медитативен ритъм, който категорично заявява „запомни ме“. Изговорено е умело и решително…
  Тази книга обаче и не настоява за разбиране: тя просто дарява спокойствието, че за всички важни неща може да се говори неистерично, с проникновена сдържана чувственост.“

  Щрих за „ТриАда“ на Христо Мухтанов: „Когато си в ниското, върхът над теб изглежда абсурдно недостижим. Когато си горе, далечният хоризонт те привлича, но бездната пред теб е дълбока.
  Това ни припомня „ТриАда“, новата книга на Христо Мухтанов, И го прави зримо и невероятно плът-но. Едно изключително честно пътуване на себепознанието, което се оказва саморефлексия на милиарди години еволюция и хиляди години история“.

  Един колективен портрет на „Янус“, превърнат в писмо (колаж, включващ само реплики на проф. Амелия Личева, Анна Лазарова, Биляна Тодорова, Виктор Самуилов, проф. Георги Каприев, Ина Иванова; имената са подредени по азбучен ред): „Това е най-добрата ти книга. Душата ми те поздравява и ти благодари за насладата. Успяваш тъкмо в това: „да се впечатиш, без да си белег… Философска, но и поразяваща с бистротата и лапидарността си на места, книга за историите, за думите, за нас в тях и за нас отвъд тях. С много смисъл и много мълчание след него!.. Хващам и познати ми мотиви, но в така структурирания текст те показват по-тежки дълбочини. Задълбочена, някак всеопрощаваща, тишината в „Янус“ е подобна на гмуркане, с особена плътност. Мисля, че е страхотно смела книга. И невероятно чиста. И искрена. И сигурно е страшно да си успял да изкараш нещо подобно от себе си…“.

18:00 – 19:00 ⇨ Лятно кино „Орфей“ (ул. „Тодор Каблешков“)

Издателство „Жанет 45“:
Среща с писателя Георги Господинов и премиера на романа му „Времеубежище“.
Модератор: Борис Минков


Георги Господинов: Две думи за „Времеубежище“, до читателите на „Кръстопът“.

   „Валентин Дишев ме попита по неговия си начин, между другото, дали Гаустин може да е лявото око на Вайша? Много хубав въпрос, казах си наум, всъщност чудно съждение, което може само да се развие нататък. Отвърнах, че има нещо от това ляво око, но Гаустин всъщност отваря една голяма беля с това връщане на миналото и смесване на времена.
   Е, то миналото винаги е беля, ако се опитваш да го живееш днес, отвърна в скоби Вальо.
   И като ме покани да кажа две думи за читателите на Кръстопът около „Времеубежище“, мога само да повторя това, което вече казах. Романът е и за това. За голямата беля на миналото, която си докарваме сами, къде с любов, къде с омерзение. И кое може да ни е убежище Ако може, де“.

   „В най-тежките и най-мрачните епизоди от историята на човешкия род винаги са ни спасявали думите. Топли и спокойни думи около пещерния огън. Думи на упование от амвона на храма. Думи за кураж и единение пред лицето на настъпващия враг. Думи на безстрашие и себеотрицание на барикадирания площад. Думи на утеха, на спокойствие за утрешния ден, когато посред нощ се събудиш след някой кошмар в тъмната си стая и дойде мама, за да те завие.
   Затова имаме нужда от книги като тази именно днес, именно сега.
  Защото оттатък разпенената и буйна река пътят продължава. И на всеки от нас са му нужни правилните думи, за да намери своя брод.“ – казва издателят Манол Пейков, вече пояснил – „Мнозина ни съветваха да отложим издаването ѝ и да изчакаме по-добри времена. Аз бях на различно мнение“.

   „Времеубежище“ е роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония: „За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща.
   Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас.
   За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.“, споделя Георги Господинов.

   Оформлението на книгата е на Христо Гочев, а рисунката, използвана за корицата – на Недко Солаков. Редактор на романа е Биляна Курташева.

   Гледайте и специално създадения за есенното издание на Международния фестивал за изкуства София ГлосиФест – есен/2020 (подкрепен от Програма „Солидарност в културата на Столична община) филм „и всички други неща…“ – разказ за и на Георги Господинов и Цочо Бояджиев (ако на Вашето устройство видеото прекъсва за буфериране – можете да го гледате и в YouTube).