Има едни насекоми, които са много стари
и много, много тънки. Като въздух.
По тях можеш да гадаеш летоброенето
на природата.
Можеш да проследиш как се е изменила
и как се изменя.
Какво вълнение и какво
очарование е да отбележиш
това разнообразие, това велеречие,
този метаболизъм и изобилие,
това умножение
на видове.
Но в редките моменти,
когато насекомите
заспиват от горещина,
когато въздухът се умори окончателно –
безметежен, неподвижен, летаргичен,
когато водите напълно застинат под
обедната слънцежар,
ти примирено съзерцаваш и приемаш,
че природата е всъщност
същата:
Тя просто винаги е била безмилостна.
.
ВБВ в „Кръстопът“ и в DICTUM.
