Прощавай, майко, аз съм само плът,
обречена на остър слух и хищници.
Животът ми е бяг – задъхан път.
Встрани от пътя не познавам нищо.
Аз нямам дом и сянка. Аз съм дивечът:
кълбо от жили и изящни глезени.
Такива като мене ги убиват
щастливи ранобудни главорези,
а после ги окачат по стените си.
И само празнотата на главите ни,
натъпкани с памук и обещания,
остава да краси живота, мамо.
Аз мога да вървя срещу природата,
но моята природа е навсякъде,
а аз съм дивеч и ме дебнат в мрака
опасности без образ и порода.
Не ме оплаквай, майко. Аз съм тяло:
единствено страхът ме прави жива.
И само звярът, който не познавам,
е моят звяр.
Защото Аз съм дивечът.
Елица Мавродинова се самоописва така: „Писателка, мечтателка и нарочна селянка. Не непременно в този ред. Родена е когато трябва. Когато трябва е родила. Когато трябва ще си иде. Когато не чопли думите, чопли земята. Има семейство. Обича го. И това е всичко, което си струва да се знае.“.<
>
Елица Мавродинова в „Кръстопът“.
През страницата на Елица Мавродинова във Facebook можете да поръчате нейната трета книга – „Съм“ („Брегов и Радев“, 2021).