Авторски текстове (ЛФ)

Ванина Димова: Дворът

Публикувано от на април 29, 2022 в 6:55 pm.


Вървя по премълчани думи.

Под скулите изтръпва миналото.
Ще се хвърля в меката пръст

между рохките стъпки на дядо
и прасковата, засадена за мен.
Още една есен след лято,
в което ме нямаше.

В поклоннически ритуал
ме посрещат асмите

Пред божество погледът ми се смирява.
Никой не може да отнеме смисъла.
Стълбата на дядо – забравен дървен олтар.

Галя ръждясалите стави.
Изхлузват се думите, но пръстта ме помни.
Циментът има пукнатина и за мен.

На пътеката – дядо.
Не идвай да ми разказваш за новите реколти.
Едва събрах старите.



 
  Ванина Димова завършва френската езикова гимназия в град Варна, а след това избира за свое поприще психологията и върви към мечтата си да стане психотерапевт. С поезията я сближават най-силно месеците в Творческа Академия „Заешка дупка“, което довежда и до издаването на дебютната ѝ стихосбирка – „Там, където мислиш, че ме няма“ (изд. „Жанет 45“).

Ванина Димова в „Кръстопът”.

Поръчайте си книгата на Ванина Димова „Там, където мислиш, че ме няма“.

1 коментар за “Ванина Димова: Дворът”