Нива на възможни прочити

В библиотеката на един бежански лагер
нищо не е безобидно –
дори рафтът с детски книги –
стиховете на Салис Таджер „Родна къща“
или романа „Беглец“ на Николай Дубов –
стари издания от преди трийсет-четирийсет години,
когато родителите на тези деца
още не са били родени,
но конфликтът,
който ги е изхвърлил тук,
вече е назрявал.


Колко начина съществуват да разчетем страха
в една детска рисунка

Сипан от Сирия
е в шести клас и отказва да рисува
заедно с по-малките деца –
не иска да оцветява пътни знаци,
коли или анимационни герои –
сяда на отделна маса,
и с часове драска мълчаливо
върху белите листа –
после откривам рисунка на град,
потънал в пламъци,
катастрофа,
пожар
или може би война –
човек, паднал по средата на улицата
и много кръв,
която разцъфтява като цвете,
а от всеки прозорец на къщите
излиза огън в жълто, оранжево и червено.
  – Сипан, какво е това?
Виждал ли си всичко това, Сипан? – питам.
  – Това Сирия ли е?
  – Не – казва Сипан. –
Това е България.
И това е пожар –
                    казва той и се смее за първи път,
откакто го познавам,
защото не съм разчела правилно страховете му,
но той е прочел моите.


Рисунка по избор*

Уарка от Ирак е на седем
и ловко очертава ръцете си върху белия лист –
оцветява всеки пръст поотделно –
червено за показалците,
синьо за кутретата,
жълто и оранжево за средните и безименни пръсти,
зелено за палците –
екзотични цветя,
които не растат по тези земи,
Уарка стиска молива здраво –
да не изскача от очертанията –
пръстите да са винаги един до друг,
но всеки да си знае мястото.
Демиан е на десет –
съсредоточена, сякаш извършва операция,
чертае огромни черни очи върху листа –
някакво всевиждащо божество от Близкия изток,
някакъв непознат символ на мъдростта
или просто приятел,
за когото не ѝ достигат думите да ми разкаже,
но ми го подарява,
защото всеки се нуждае от защита.
Лика е най-малката – само на пет,
и оцветява с цялото търпение на света
квадратчетата на ананаса – едно по едно,
едно по едно,
не се сеща нито за вкуса му,
нито за името му на нито един от езиците,
които говори –
кюрдски, арабски, английски
                          или български,
но повтаря, че е красив –
като чужд пейзаж,
който не е сигурна, че съществува.
Ибрахим от Ирак рисува спокойно синьо море
и лодка,
която сякаш лети във въздуха –
носи се точно два пръста над водата –
недосегаема като летящо килимче
от приказка за лека нощ
                          за много, много послушни деца.


  * Имената на децата са истински, защото пътят на тези деца, настанени преди пет години в бежанския лагер в „Овча купел“, вече не може да се проследи.

  Оля Стоянова в „Кръстопът“.
  Оля Стоянова в DICTUM.

  Поръчайте си най-новата книга на Оля Стоянова (в съавторство с Живко Джаков) „Пътеводител на хубавите места“ (2021 г., „Жанет 45“).