Оля Стоянова: Една идея

Публикувано от на октомври 9, 2010 в 10:02 am.

Когато е нещастен
забелязва всички подробности –
как влюбеният мъж
прегръща внимателно дебелата си жена,
как детето държи
за ръка майка си,
как в тъпите песни на съседа
непрекъснато се повтаря
любов моя, любов моя…
Следи всеки жест на онзи мъж –
как слага ръце
върху широката талия на жена си,
как тя се усмихва
и накланя глава настрани.
Вижда как детето настойчиво търси
с поглед отдолу очите на майка си,
а тя гледа право напред
и му казва:
– Хайде, бързо, бързо…
После му хрумва,
че само един много тъжен Господ
може да е внимавал
за всички тези подробности.
Защото излиза,
че на щастливите хора
им е нужно много
по-малко.


Оля Стоянова

     Оля Стоянова е родена на 14 септември 1977 година в София. Автор е на три стихосбирки „Фотографии“ (2000 г.), „Проза“ (2002 г.) и „Пътна карта“ (2003 г.), както и на един роман – „Лични географии“ (2005 г.). Носител е на множество национални награди за поезия, проза и драматургия. Настоява, обаче, че повече се гордее с трите си деца: Виктор, Стояна и Страхил. Завършила e Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и след това специалност „Културология“. Печелила е награди за литература и журналистика. Работила е като журналист във в. „Дневник“ повече от девет години. Преди това е била редактор във в. „Литературен форум“ и онлайн редактор в Център за изследване на демокрацията.
     През 2011 г. „Сиела“ издаде сборника с разкази на Оля Стоянова „Какво сънуват вълците“, а „Жанет – 45″ – съвместната книга на Оля Стоянова и Живко Джаков „Пътеводител на дивите места“.
     От декември 2012 г. пиесата на Оля Стоянова „Малки ритуали за сбогуване“ се играе на сцената на ДТ „Никола Вапцаров“ в Благоевград, поставена от Явор Веселинов, който бе номиниран именно за тази постановка за наградата „Икар“, а за поставената от Тея Сугарева пиеса „Покана за вечеря“ Оля стоянова бе удостоена с награда „Аскеер“ за драматургия.
     През октомври 2013 г. „Жанет 45″ представи книгата с поезия на Оля Стоянова „Улица „Щастие“, удостоена през същата година с Награда „Николай Кънчев“ и Национална награда за поезия „Иван Николов“.
       Оля Стоянова в „Кръстопът“.
       Оля Стоянова в DICTUM.

9 коментара за “Оля Стоянова: Една идея”