Авторски текстове (ЛФ)

Оля Стоянова: Семейна снимка

Публикувано от на април 2, 2011 в 2:04 pm.

Тя е на двайсет и две,
той – на двайсет и пет,
тя – в бяло,
той – в черно.
Изглеждат така
сякаш им е неловко пред фотографа.
За снимката
май се държат за ръце,
но това не се вижда
на кадъра.
Преди петдесет и шест години
са се усмихвали
само с крайчеца на устните,
но сега тези знаци
няма кой да ги разчете.
Наследниците са пуснали
къщата под наем,
заедно със снимката над леглото.
– Тези двамата какво ще ги правим –
пита някой от наемателите.
Останалите вдигат рамене,
защото какво могат да кажат…
Пък и сега тези неща нямат значение –
него – от петнайсет,
нея – от три години,
вече ги няма.
Истината е, че снимката
просто прикрива бялото петно на стената.
После наемателите се виждат в чудо
как да се борят със сенките –
накрая, за да не си личи петното,
просто лепят един пейзаж.
Например от Рим.
Рим поне е вечен.


Оля Стоянова





  Оля Стоянова в „Кръстопът“.
  Оля Стоянова в DICTUM.

Коментарите са заключени.