танцувахме без музика навсякъде
това не е патетика не е любовна лирика
това е просто фината имплозия
която сме очаквали
и точно като векове минават влакове
и точно като гарата часовниците презареждат
и точно в тази непохватност на движенията
научихме че танцът е оръжие
това здравей е само заминаване
откатът му е с вкус на непознатото
да ти си тук но другаде не си
а нещо там танцува
.
Стихотворението е от книгата на Нинко Кирилов „слънцето сърцето“ (Scribens, 2025 г.).
.
Нинко Кирилов в „Кръстопът“ и в DICTUM.
