.
Мой малък ангел на думите,
устата ти е пълна с малинова кръв.
Не знаеш кого трябва да виниш
за това жертвоприношение:
зелените ками на листата,
които заплашително бранят кожата,
или белите остриета;
зад тях като животно, сито
след кратката жестокост на целувките,
спи езикът, изнемощял от знамения.
Мой малък ангел на думите,
Венера се издига над корабите
и пак тя ги потапя – само сменя лицето си,
веднъж е огледало, после дума, след която
воюват всички: и Корана, и
забранените книги, и премълчаните светци,
и покръстените.
Друг път е жена, понякога без корени,
винаги – с кости, с бедра копия,
с тъгата на котките.
Мой малък ангел на на думите,
милувките плячкосват изгрева, градините,
това в гърдите и отвъд, но ти не знаеш,
ерозират ласките и стават ластици и лакоми,
простено да ни е, не ще да различим, че кехлибара в кладите
коварен е, но да възпеем тази смърт, докато се събличаме
и свличаме, а продавачът на локуми ще прошепне нещо,
нещо много малко: удавиха се
две пчели в меда. Амброзия за живите.
Вода от Ахерон за мъртвите.
.
Потърсете великолепната книга с поезия на Ренета Бакалова „Пробуждането на Евридика“ („Арс“, 2023 г.).
.
Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
