Колко думи разхвърлях по пътя си, Господи!
Колко знаци и букви бездомни останаха!
Да бяха тухли и вар – да изграждаха мостове,
семена да ми бяха – за цветисти поляни!
А те – вяра и обич, небеса, тъмни облаци,
неизвестни посоки и пътища неоткрити,
а те – топлината ми, лудостта ми и болката,
тишината ми нощем, смисълът в дните.
Разпилявах напразно, без пощада раздавах,
не остана и буквичка в джоба прокъсан.
До смърт вярвах, Боже, че първо е Словото,
а другото – пепел и прах от съня ни.
Много думи разхвърлях по пътя си, Господи!
Едничка остана – да ми бъде Вечерница.
Семена да ми бяха, вар и тухли – за мостове…
А те – само вятър. В мои вятърни мелници.
Левена Филчева в „Кръстопът“.
Левена Филчева в DICTUM.
Стихотворения на Левена Филчева можете да прочетете и в преработеното издание на „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (Scribens, 2018 г.)
