.
Не ставай, Лазаре.
Каквото е предречено, ще те почака.
Послушай птиците, тъгите и
растежа на тревата.
Вземи касиопеята на спомена и мелпомената на ужаса,
скочи в реката. Не вярвай, Лазаре.
На нищо впито в думи нямай вяра.
Очите – стъклените топчета – продай за чаша сяра.
Ако извадят нож, кървѝ си насаме.
А ако някой се излъже
да те обича, поклони му се поне.
От разпилените коси по пода
сплети си шал или въже.
Но само в краен случай.
Човекът още е човек.
И има още да се учим.
И отпусни юздите, Лазаре,
крилете ти са твърде стегнати.
Все нещо цветно ще се случи.
Това важи за всеки цвят, дошъл от Него.
Предай ми знание, кажи ми всичкото
или поне почти. И научи ме да мълча
на всички от човешките езици.
А после ми кажи:
Стани, върви, бъди.
От тази тишина ще се родят достойни ангели.
И нека да им бъдем смели ученици
без дъно, без клишета и без пранги.
За отговор към книга и крило
(дори да е с едничка цел – перо)
смирено да посегнем.
И ако татко ми е Лазар,
не ставай, Лазаре.
До тебе ще полегна.
.
.
.
Нинко Кирилов в „Кръстопът“ и в DICTUM.
