.
Дълго време твърдях,
че не бива да насилваш
думите да се повдигат
на пръсти
(важно е те
да го правят
със теб).
Вече съм готов
да призная,
че понякога
това е необходимо –
там някъде,
в пространството между,
понякога отеква
смисълът.
И диша
поетическото тяло.
.
.
.
Валентин Дишев в „Кръстопът„.
