очертанията ни се ронят
като разпадащи се глетчери
сушата която имахме
бавно се отдръпва
под напористата вода
тази сутрин
след поредната
нощ
с необичайна температура
намерихме
една
удавена
бяла мечка
с тези климатични промени между нас
скоро ще я последват
и други
атрибути на щастието
и баланса в природата ни
няма как
да го избегнем
или да се престорим
че не се случва
на нас
въпросът във всичко това е
ние с теб
ще изчезнем ли
ще се адаптираме ли
ще си останем ли същите
и изобщо
какво ще ни струва това
На видеозаписа Галина Николова чете стихотворението „очертанията ни се ронят…“ от своята книга „От другата страна“(„Алтера“, 2010 г.):
(запис за ArsMedia – Кюстендил, литературно четене след церемонията по учредяване на „Международния литературен пленер „Пауталия“, 16.10.2010 г.)
