Галина Николова: като се събудих на 2-ри януари

Публикувано от Валентин Дишев на януари 30, 2009 в 12:47 am.

клоните на дървото пред прозореца
отрупани със сняг

взех душ
пих кафе
отидох на работа
написах едно друго
поговорих с приятели
изпратих когото изпратих
измих чиниите
яна роди момче

влезе пролетна муха през прозореца.




Галина Николова



Галина Николова
е родена на 05.03.1978 г. в гр. Тервел. Завършва “Културология” в СУ “Св. Климент Охридски” през 2001 г. През 2000 г. с конкурс на Свободно поетическо общество излиза първата й поетична книга “Минавам”. Публикувала е в “Литературен вестник”, “Литературен форум”, сп. “Сезон”, “Капитал Light”, “Литературен клуб”, “Грозни пеликани”… Втората нейна книга - “Отстрани” - излиза през 2004 година.






Галина Николова за себе си:
“галина николова е вече на четири книги и половина, две и половина от които - със стихове, другите - с други работи.

понякога пише в “точки и запетаи”, но намира репликата “чел съм те, следователно те познавам” за симпатична игра с една от теоремите на съществуването. и нищо повече.

вярва, че разликата между човеците и книгите е, че едните могат да бъдат прочетени от първата до последната страница.

лятото ù е време за промени, есента за начала. опакова багаж, разопакова спомени, подготвя се да прекоси земи и морета и да посрещне 2009-та в друга часова зона.

освен това се занимава с търсене на отговори, формулиране на въпроси и разделно събиране на сънища.


докато съм била нависоко

и съм вървяла по светулките

в света са се случили
две страховити бедствия
няколко лични драми
и един светъл празник

контрастът на всичко това
ме озадачава

знам, не знам
кое е моето място


Текстовете са публикувани в брой “Есен’08″ на Тримесечника за литература “Глоси”.



Галина Николова в “Кръстопът”




Връзки към други публикации (генерирани автоматично):

  1. “Книгата на живота” на Николай Бойков - с премиера на 26 януари
  2. Соня Николова: Мириам
  3. Соня Николова: Лов
  4. Димитър Кенаров: Пуловер за кучето
  5. Яница Радева: петъчно

5 Коментара за “Галина Николова: като се събудих на 2-ри януари”

Публикувай коментар