. когато си тръгваме от някого казваме:не знаешне можешне искашне правишне помниш вместо да напуснемкакто вятърът напуска мелницатаи да е съвсем достатъчнослед нас да остане само нещотос което другият да се нахрани .
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: поезия
окт.
04
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (юли…)
. юлибеше дъждовенно меккато прасковадъхавлепкав и сладъкстичаше ми се по брадичкатаюлиот първи до трийсет и първиот минус безкрайност до плюс безкрайностденонощеннепредвидим като мартюлисе увиваше около мен докато спимпрез юлив юлии той въвмен катомореи като слънцекато спазъм като човек .
окт.
03
NO
коментара
Ева Гочева: без заглавие (ще измисляме приспивни песни…)
. ще измисляме приспивни песниблагословии и молитвище връзваме обувките им такаче само истинската любовможе да ги развърже обещавамеобещахме а после някой ден ще се събудимдо порасналите им телаи ще ги оставим да се отдалечат те все още не знаятче не сме истинските им майките все още не знаятче каквото и да сме правилии каквото и […]
окт.
02
NO
коментара
Съдържание на електронното списание за литература „Кръстопът“, бр. 9, 2026 (бр. 215)
окт.
01
NO
коментара
Нинко Кирилов: здравей на оръжията
танцувахме без музика навсякъдетова не е патетика не е любовна лирикатова е просто фината имплозиякоято сме очаквалии точно като векове минават влаковеи точно като гарата часовниците презареждати точно в тази непохватност на движениятанаучихме че танцът е оръжиетова здравей е само заминаванеоткатът му е с вкус на непознатото да ти си тук но другаде не сиа […]
сеп.
30
NO
коментара
Мария Гюрова: Крепежът е небето
. Просто нещата си имат различни страни –имат си фасади с парадни входове, портиери,хора, които взимат багажа ти и т.н.Аз познавам такива неща. Имат си и други страни – вътрешни дворове,вътрешни градове, под тях тъмни градове и т.н.Когато дойдат до мен такива неща,започвам да скитам из тях. Понякога гледам формата, понякога цветовете,светлината.Понякога има крах, наводнение […]
сеп.
28
NO
коментара
Мария Гюрова: Любовни писма
Дори в големия кръг на нещата има един център,където аз и тине сме аз и ти, исъществуваме по друг начин. По периферията се разпръскватзвезди за украса на живота и празниците му,галактики от сладолед и любов,лилави следобеди като фойерверки под лъжичката,продупчени билетчета за трамвай от 6 стотинкина път за срещи с детството. Всичко е тук –дори […]
сеп.
27
NO
коментара
Светла Радкова: Еt cetera
. Вятърът подкарва стадо облацикато някогакато утре наоколо боде красивопод слънце предпазливо-есенно живота на телата ни е кратъкно не на бороветена реката – несенките ни обитават в тях и после се стопяваткато днес като винаги .
сеп.
26
NO
коментара
Мария Гюрова: Обувките ни
Докато прохождаме,всички светове са в живота ни.Но не остава така. Една ръка ни държипрез онова, коетоще трябва да забравим по пътя. И това е цената да имамемайка и баща, любов,своя земя, камбани, птици. А Бог ту завързва,ту развързваобувките ни. .Стихотворението е от новата книга с поезия на Мария Гюрова – „Родители на дъха“ (под печат […]
сеп.
25
NO
коментара
Светла Радкова: SUUM CUIQUE/ВСЕКИМУ СВОЕТО
. Планината врата няма ще ни надживеятнаежените мъховеследите от диви коневятърапритихнал реката да не будитреви и птици непознатии едно отсечено дърво –избрано за разпятие .
сеп.
24
NO
коментара
Виолета Кунева: Издирва(ш) се
. едно стихотворение тръгваот хаоса в бульона на кръвтапоема спокойно към белия святоставя живота да го нараниноси си белезитекрие се зад думите сиопровергава се въпреки че се променя външноняма страх от смърттазнае тище го разпознаеш .
сеп.
23
NO
коментара
Ренета Бакалова: Mágoa
. Мой малък ангел на думите,устата ти е пълна с малинова кръв.Не знаеш кого трябва да винишза това жертвоприношение:зелените ками на листата,които заплашително бранят кожата,или белите остриета;зад тях като животно, ситослед кратката жестокост на целувките,спи езикът, изнемощял от знамения. Мой малък ангел на думите,Венера се издига над корабитеи пак тя ги потапя – само сменя […]
сеп.
22
NO
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Желанието…)
. Желаниетоми прошепва Аз съм твоятБог издигни михрам запали го послепоплачинад пепелтаи от калтанаправи стотицималки дяволи нека обикалятпо света –да ме прославят .
сеп.
21
NO
коментара
Виолета Кунева: без заглавие (вече се изчерпаха чудесата…)
. вече се изчерпаха чудесатаи болките се изсипват като каменен дъждмолитвите не огъват реалносттачува ги само онзи който ги изрича единствено в твоите несръчни ръцее безпокойството за светлинатамалка почти колкото тебно продължаваш да ѝ говориш всяка нощ я оставяш на прозорецас лице към мрака
