Авторски архив: Дежурен редактор

Неделник/3

Днес в „Неделник“* ви предлагаме

„Ела и ме спаси“ – точният баланс между документиране и разбиране

[…] Героите на Емилия Милчева са онези хора, които срещаме всеки ден – разминаваме се с тях по улицата, с нищо не ни се струват отличими и специални, и те всъщност не са. Не са изключителни или запомнящи се. Но са едни от най-пълнокръвните и живите. […]

Станислава Станоева: Семейна вечеря

[…] Защо ходиш боса, пита баща ми.
Търся корените си, отговарям.
Той си бодва маслинка.[…]

Мария Гюрова: Да се усмихнем на белезите

[…] за уязвимостта която прикриваме
за невъзможността да спрем
да се отбием от пътя
да погалим белезите си
да им се усмихнем

Станислава Станоева: Тайно евангелие от Исус

[…] Любовта е като смъртта.
И една целувка
            може да затвори очите ти.

Брой 7/2022 на „Литературен вестник“ излиза от печат

Акценти от съдържанието на бр. 7/2022 на „Литературен вестник“

Мария Гюрова: По тия места тялото…

[…] ражда руши
търси съюзници
изтръгва от тях ориентири
за мимолетната си империя […]

Диана Мъркова: Атропос

[…] Плетях и пишех,
без да предвидя,
че нишката от думи
ще се оплете около врата ми […]

Неделник/2

„Неделник“ е новата ни инициатива, която иска да ви предлага четива, аудио и видео, достатъчни да пътувате с часове в света на литературата, че и – занапред – за „цяла неделя“. Ще го правим като насочваме вниманието ви – чрез кратки описания и вградени в тях директни хиперлинкове – към „места в мрежата“ (списания, сайтове, блогове, влогове, подкасти, „канали“ в YouTube и т.н.), които последователно защитават вглеждането си в литературата като отговорна и смислена мисия; „места“, подкрепата и уважението си към които изразяваме и по този начин. Ще ви предлагаме и съдържание, насочено към по-неопитна и млада аудитория, „говорещо“ на по-близък за нея език, за да подкрепим и това усилие за приобщаване към книгата и четенето…

Диана Мъркова: Писмо до татко

[…] Ния също се чудеше какво се случва с писмата на брат ѝ, затова ѝ хрумна да проследи пътя на последното, щом той го връчи на пощальонката. Момичето я последва, както беше яхнало пръчката конче, и с учудване установи, че тя не занася писмото в пощата, а го дава на майка им.[…]

Неделник

„Неделник“ е новата ни инициатива, която иска да ви предлага четива, аудио и видео, достатъчни да пътувате с часове в света на литературата, че и – занапред – за „цяла неделя“. Ще го правим като насочваме вниманието ви – чрез кратки описания и вградени в тях директни хиперлинкове – към „места в мрежата“ (списания, сайтове, блогове, влогове, подкасти, „канали“ в YouTube и т.н.), които последователно защитават вглеждането си в литературата като отговорна и смислена мисия; „места“, подкрепата и уважението си към които изразяваме и по този начин. Ще ви предлагаме и съдържание, насочено към по-неопитна и млада аудитория, „говорещо“ на по-близък за нея език, за да подкрепим и това усилие за приобщаване към книгата и четенето…

Йорданка Белева: Редактиране на стихотворение

Случва се когато говорим да виждам
в плитчината на думите
дълбоките основания на смъртта. […]

Маламир Николов: *** (Да видиш…)

[…] няма по-страшно нещо от това
                                    да видиш
как някой затваря вратата
                        след пеперудата.

Елица Мавродинова: Просветлението на Тезей

[…] Загърбва го и тръгва към земята
в недрата на самотния му остров,
където е отглеждал своя звяр
безбройни разточителни години
и няма извинителна причина
да продължава да го храни днес. […]

Маламир Николов: Последни думи

[…] Накрая оцелява този, който е обречен да разкаже.