Авторски архив: Дежурен редактор

Неделник/10

Брой 10 на „Литературен неделник“…

Иван С. Вълев: Никога повече

[…[ ще расте само тревата, ще зеленее, милостиво ще скрива
телата струпани в хор, очите обрасли в коприва

Неделник/9

Цветелина Александрова: Златният кон

[…] Два скока – и е до мен. Обгръщам го с ръце, а той навежда красивата си глава и гальовно изпръхтява в ямката на шията ми. Изромолява музика – нежна, пръхкава, като дъждовни искрици. Повдигам глава – но какъв ти дъжд, слънцето се е разляло като крем карамел върху небето… Очите ме заболяват от взиране, всичко ми се размазва. Стискам клепачи, а дъждовните капки се уголемяват и вече барабанят по главата ми… […]

Яна Пункина: сърдечен червей

[…] Ако там има някакъв разум, казва,
като го гледам какви ги върши,
не искам да знам, че го има.

Никола Петров: Идват облаци със сребърни нишки

[…] Започва се отприщването на нещата, бавени
от бавните години, идва адът на годините,
започва лятото на ада.
Затова подай ми безполезната си длан.

Наталия Иванова: *** (Когато се изправиш пред омразата…)

[…] Ще значи за историята да бъде сякаш
не си успял да защитиш най-скъпото,
но ти ще знаеш, че напротив:
това е всичко, което си могъл да сториш.

Неделник/8

“Литературен Неделник“ е новата ни инициатива, която иска да ви предлага четива, аудио и видео, достатъчни да пътувате с часове в света на литературата, че и – занапред – за „цяла неделя“. Ще го правим като насочваме вниманието ви – чрез кратки описания и вградени в тях директни хиперлинкове – към „места в мрежата“ (списания, сайтове, блогове, влогове, подкасти, „канали“ в YouTube и т.н.), които последователно защитават вглеждането си в литературата като отговорна и смислена мисия; „места“, подкрепата и уважението си към които изразяваме и по този начин. Ще ви предлагаме и съдържание, насочено към по-неопитна и млада аудитория, „говорещо“ на по-близък за нея език, за да подкрепим и това усилие за приобщаване към книгата и четенето…

Иван Димитров: *** (В тази мартенска вечер…)

[…] – А после, кажи ни за после?
– На дървото: кълвач.

Анна Лазарова: Бели лъжи за черни дни

[…] барутеното дете […]

Антонина Георгиева: WELTSCHMERZ

[…] Но ето че студът подостря сетивата
и чувам гласовете ви наблизо.

Татяна Стоянова: *** (не се случи…)

[…] вените
вече месец –
разпрани,
зеещи
като дворни
гробове,
като гроб
във градина,
във подлез,
училище. […]

Неделник/7

*Неделник“ е новата ни инициатива, която иска да ви предлага четива, аудио и видео, достатъчни да пътувате с часове в света на литературата, че и – занапред – за „цяла неделя“. Ще го правим като насочваме вниманието ви – чрез кратки описания и вградени в тях директни хиперлинкове – към „места в мрежата“ (списания, сайтове, блогове, влогове, подкасти, „канали“ в YouTube и т.н.), които последователно защитават вглеждането си в литературата като отговорна и смислена мисия…

Татяна Стоянова: *** (Петнадесети ден горест…)

[…] Петнадасетият ден горест прилича на паралич на съзнанието.
Прилича на счупен магнетофон, със заяла в него касета –
знаеш, че там пеят „Обичай ме. Обичай“,
но вместо това чуваш пронизителното скърцане на колелата на времето
и нямаш сили дори да натиснеш копчето Stop. […]

Хулио Сесар Кореа: Знаци и птици

Едното е друго и същото Да го знаеш не е толкова важно колкото да го предвещаеш Пейзажът е различен когато го наблюдаваш сутрин или следобед И същите очи не го виждат по същия начин