. Вероятно ще е същото, когато го намери.Кафето ще къркори неритмично във корема ѝ,навън ще крачи неприятен студ от север.Тя ще наметне нещо тънко срещу отегчението.Вкусът след трийсет, казват, почти не се променя.Недоволството е перманентна щампа изначало.И ако всяка обла форма е съставена от плоскости,отдалечаващи се една от друга с ускорение,обратнопропорционално на…Какво ли ще се […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Авторски архив: Дежурен редактор
окт.
17
Не
comments
Милена Ангелова: *** (Тази сутрин…)
. тази сутрин една жена плака в автобуса. никой не я погледна. софия е добра в тези неща —умее да оставя хоратанасаме с най-неподходящите си чувства. жената държеше торба с портокали.единият се беше спукали бавно оставяше зиматада изтече през найлона. мислех си да ѝ кажа нещо,но не знаех на какъв езиксе говори с човек,който вече […]
окт.
16
Не
comments
Валентин Дишев: *** (Звънтящите полета на звука…)
. Звънтящите полета на звука са сухи –по-сухи от молитвените устниневкусили очаквания отговор,по-сухи от прегърбените якове,тропосали лицето на поднебиетос печалните остатъци от себе си(и вечно има, има някой, претоплящдните си със тях). Звънтящите полета на звука са ниски –по-ниски от чело молитвеноразказващо се в бръчките на камък,по-ниски от прихлупените траекториина лястовици във преследване на плячка(и […]
окт.
15
Не
comments
Нели Станева: Нагоре
. В небето търся само халюцинации на прорези.Не очаквам никаква естетика във метафизиката.Само нещо мимолетно, отстранено бързо от премигване.Нещо по-болезнено от това да си извиеш шиятапод гилотината на невъзможното нагоре. . Стихотворението е включено и в книгата на Нели Станева „Билет за никъде другаде“ (Scribens, 2024 г.)
окт.
14
Не
comments
Милена Ангелова: жената, която не се прибра навреме
. в магазина до нас продаватцветя и цигари.жената зад касата е на моята възрасти има очи на човек,който отдавна не очаква извинение. купувам си цигари,въпреки че опитвам да не пуша.понякога е необходимода имаш причина да стоиш някъдеоще две минути. навън вали.един мъж говори по телефоназа ипотеката си,за детето си,за това, че жена му вече не […]
окт.
13
Не
comments
Крис Енчев: без заглавие (опитвам се да те прочета…)
. опитвам се да те прочетаосветявам тъмните ти кътчетавтурвам се в порите на кожата тикатеря се по косите ти като по въжекогато умората ме изпратив долната земятам ще те потърся .
окт.
12
Не
comments
Нели Станева: Едно стихотворение, което да ни свърже
. Преживей го като паяжина или като друг вид мрежа.Ако можеш виж насъщнотокато нещо абстрактно, което се раждаот метронома на гърдите.Ръцете не успяват. Биологията е обреченана разяждане. Например млякото засища,но неизпито се разваля. Хлябът,ако го извадиш недопечен,си е просто неугледна маса.А телата ни съвсем конкретно остаряват.И поезията, паяжините, мрежитевсе повече са синоними на опасност. . […]
окт.
11
Не
comments
Полина Господинова: *** (Сутрин майка ми влиза в стаята…)
. Сутринмайка ми влиза в стаятаи стъпва съвсемна пръсти.Мисли, че не чувамкак отново е забравилазакуската,как всяка бръчкапровлачено и дълго говори зачасовете, прекарани в очакване;как е замълчалаи мъмренето се е превърналов черни кръгове,които виснат под уморенитедълбоки очи;как всеки поривда създава,да променя,да изгражда,напомня на отдавнаизгубена вещ. Когато майка ми влизана пръсти,мисли, че не чувам какпак е забравила,че […]
окт.
10
Не
comments
Крис Енчев: без заглавие (световете се преобръщат…)
. световете се преобръщатс обратната си светлоносна странакъм лицата нипресичаме линиятазад която няма нуждаот гримьории прожектори .
окт.
09
Не
comments
Мила Люцканова: без заглавие (има хора, които нося…)
. има хора, които нося на тила си,протягат се, тичат, понякога острят ножовенякои нося в косата или в стомаха,в гърлото, в китките, много тежат тези в коленете,лекарят каза, че имам износени стави, но знам истината,хората, които точат ножове, смеят се с прастар смях или си разказват истории за призраци,хората, които запечатват рани с лейкопласт или […]
окт.
08
Не
comments
Крис Енчев: без заглавие (това между нас…)
това между насне се измерванито растенито намалявасамо сменя формапонякога е точкав която се събирамепонякога —пространствов което се губими пак се намирамекато звуккойто се учида бъде тишина .
окт.
07
Не
comments
Ева Гочева: без заглавие (Седя в едно кафене…!
. седя в едно кафене в царската градинаи мисля за теб, любима моявсъщност аз постоянно мисля за теботкакто те родих изминаха две годинисега лалетата до мен лъщяткато куполите на Невскина съседната маса пет възрастни женисе вълнуват че ще ходят на мореживеем за морето казва еднатаважното е да го доживеем отвръща другатаи петте започват да се […]
окт.
06
Не
comments
Мила Люцканова: без заглавие (виждам майка си…)
. виждам майка си,съблякла се е по кости,скривам се под масатада ѝ у шия рокля от покривката,а тя попива небрежно една сълзаи ме завива с кожата си. .
окт.
05
Не
comments
Ева Гочева: без заглавие (когато си тръгваме от някого…)
. когато си тръгваме от някого казваме:не знаешне можешне искашне правишне помниш вместо да напуснемкакто вятърът напуска мелницатаи да е съвсем достатъчнослед нас да остане само нещотос което другият да се нахрани .
окт.
04
Не
comments
Мила Люцканова: без заглавие (юли…)
. юлибеше дъждовенно меккато прасковадъхавлепкав и сладъкстичаше ми се по брадичкатаюлиот първи до трийсет и първиот минус безкрайност до плюс безкрайностденонощеннепредвидим като мартюлисе увиваше около мен докато спимпрез юлив юлии той въвмен катомореи като слънцекато спазъм като човек .
