подобно ангел от порцелан
виждам една трета от гърба му
при всяко влизане
профилът му е скрит зад колоната
ръцете му се движат сякаш свиват
оригами
или тъмен
ориенталски тютюн
изпуска дракончета дим
ако светлината влиза южно, различавам трахеята
меката сянка на слабините
която слънцето оставя в бавен следобед.
ръцете му, знам че са отваряли:
учебник по орнитология
пътни дневници
врати на катедрали
давал е шах с царицата
бръшлян и тис би разпознал
във пълна тъмнина
бутилка с тясно гърло е желанието ми
подобно ангел от стъкло
с втвърдена сянка
Стихотворението е включено в книгата на Марица Колчева „Ластици“ („Жанет 45“, 2011 г.).
