Стъпките приличат
на огромни викове.
Чуват се чак до последните етажи.
Небето нарежда мантрата си.
Към прозорците на сградите
хвърлям звуците
на всички мърдащи дървета.
Тълпата я няма.
Стои по балкони.
Стъпвам и пропадам навътре.
Минавам през последните ъгли.
Стихотворението е включено в книгата на Александър Байтошев „Прах и драскотини“.
Александър Байтошев в „Кръстопът“.
Александър Байтошев в DICTUM.
