забавям се както ми е възможно
разсейване с леки занимания
пощата лешникотрошене
кафе снимки на котки
и огледални повърхности
излизам в сблъсък с трамваите
на задръстванията
естествено идват и хората
приказваме но никога не издавам
своите планове
дори да ме стигне моментът
когато бавно изгарям себе си
в мъглата където нямам ръка
нито крака и безкрайно
се любувам на формите
красиво и леко като течение
шамандурите се късат от дърветата
и потъват нагоре наместо слънца
докато се удавят окончателно
няма няма да бързам
и да изпусна нишката
а точно по план
се движа нагоре
по-ясно от всякога.
Камелия Спасова в „Кръстопът“.
Камелия Спасова в DICTUM.
Стихотворението е включено в новата книга на Камелия Спасова – „Кеносис” („Жанет 45“, януари 2016 г.).
