Обичай ме като обикновено същество,
Без надменност и обвързване,
Обичай ме, ако искаш, но ако е наистина
Обичай ме без интензивността на синьото.
Не искам в бездната на океанската любов,
Не искам кадифения зефир на сливане от вятър.
Не ме поставяй на входовете на илюзията,
И не ме целувай с цитати от книги.
Не ме сравнявай с пълната луна,
Или с подранилите звезди,
Или с ароматните цветя които цъфтят.
И без романтични палячовщини.
Не бъди сладкодумен поет,
Не гримирай нещата със сапфири,
Не ме заливай с диаманти.
Просто ме завий с грижовeн глас.
Джиотирмая Такур (1956, Индия)
превод от английски: Иван Христов
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.

Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд