Свободата отлита
на есенни криле –
някъде към морето,
някъде на юг.
А планинската верига
остава да тежи
в очите ми.
И снежен облак се спуска –
като димна завеса…
Не се страхувам
от зимната самота.
И не ревнувам
безкрая на птичия полет.
Даже птицата не е свободна.
Ятото
е нейното робство.
Георги Константинов (България, 1943)
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
