Христо Мухтанов: *** (понякога не ми достига…)

Публикувано от на октомври 21, 2021 в 12:03 am.


понякога не ми достига вода,
както не ми достига въздух –
приклещен съм от спазъм в гърдите,
ребрата ми: кафез за дробовете –
поемам дъх бавно, наливам
чаша вода, течността се разстила
по задушаващите се клетки,
водоемите в мен се изпълват

понякога нощем не ми достига
въздух; събуждам се, търсейки
с неясната нужда на първите мигове,
на неясния час в тъмнината,
отварям прозореца, вратата на терасата,
и въздухът в плътен поток
ме облива, обгръща тялото ми
като бликнал ручей, като нова река

не ми достигат толкова много неща:
спокойствие, смирение, свобода,
цялостност, свързаност, общност,
упование, надежда, любов;
не ми достига живот
и когато се задушавам от липсата
на вода или въздух, си мисля единствено
– нищо, все още нищо
не е било достатъчно


Поръчайте си втората книга с поeзия на Христо Мухтанов – „ТриАда“.









Христо Мухтанов в „Кръстопът” и в DICTUM.

Бележка на главния редактор на списанието: От октомври 2021 г. Христо МУхтанов (заедно с Александър Христов, Габриела Манова, Златина Димитрова и Ренета Бакалова) е пълноправен член на редколегията на „Кръстопът“. До края на този месец ще Ви представя още веднъж членовете на редколегията чрез тяхното творчество, след което – по обясними с традициите на това издание причини – тяхната поява на нашите страници ще бъде само инцидентна. Петимата стават и членове на редколегията на „Глоси – тримесечник за литература“, списанието, което от края на тази година възобновява своето публикуване „на хартия“, и чийто онлайн-вариант – в голяма, но не „изчерпваща“ степен – е „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.