Кристина Апостолова: поле от мечки

Публикувано от на ноември 19, 2021 в 12:01 am.


Предлагаме ви да чуете стихотворението „поле от мечки“ от книгата на Кристина Апостолова „Калима“, прочетено от автора:



                                                        на Сузи Кампбел

топли буци пръст разцъфват под стъпалата ни,
Сузи, моя скъпа Сузи,
малки потоци дъжд текат по капилярите на пръстта,
съжалявам, наистина, тук трябваше да има трева,
да е зелено и да има поне едно дърво,
нали така се уговорихме ―
да се срещнем на полето с мечките
но ето ни тук, стъпваме леко по буците пръст,
във въздуха се носи мирис на студ,
движим се бавно, за да не събудим мечките

и да не изплашим тревите, които
все пак трябва да растат

пусто е, но ние знаем, че те са тук
вероятно сега ― казваш ми ― в земята под нас
свити на кълбо мечките в тих полусън
раждат децата си

съгласявам се,
не ми се вярва това пусто поле
да е само поле,
ето, аз вече усещам как мечките
с топли езици извайват от нищото
малките кафяви тела на мечетата

Сузи, моя скъпа Сузи,
ще падне нощта и ще си отдъхнем, казвам ти,
в малките часове винаги е по-лесно,
въпросите увисват излишни и падат като зрели ябълки,
около които като пчели кръжат признания
за отминали устни, за тела и за танци, за музика,
за измръзнали пръсти въпреки топлото време,
за моменти, в които се е пропукала ципата на страха
и сме танцували

а нощта изтънява, ето я,
опиянени от безсъние, ще си кажем: „какво пък,
нека да излязат мечките“,
стъпките ни вече пораснаха
и звънят с хиляди малки фанфари,
призовават мечките и те, ето, задават се,
големи и топли
като скрити желания

после утрото и с него
довиждане Сузи,
довиждане поле с мека зелена трева
и дърво

обръщаме големи кафяви гърбове
и се отдалечаваме



Кристина Кунева






  Кристина Кунева (Апостолова) в „Кръстопът”.

Публикувай коментар