***
никога не ме оставяй сама
при пълнолуние
или ще пиша стихове
и с пяната на мисълта си
ще заквасвам липсата
която само гънките на твоето чело
могат да попият
никой, дори и най-бездарните поети
не заслужават да са сами, когато
фонтанелата на луната е мека и кръгла
и бледата ѝ повърхност полепва по мисълта
спуска се по трахеята
като сладкиш
омесен от множество мънички липси
тогава ничия самота не е заслужена
най-малко –
тази на думите
Кристина Кунева е родена в гр. Стара Загора през 1989 г. Завършва гимназия в гр. Провадия и Икономически университет – Варна, специалност МИО. Професионално се развива в сферата на маркетинга и организирането на събития.
Съосновател е на Литературен клуб към ИУ-Варна, а по-късно става част от екипа на портала за изкуство „Литературни бесилки”.
Член е на движение „Световни поети”, Чили. Творбите ѝ са превеждани на английски език от писателя и преводач Даниел Томас, а на испански е представена в електронно университетско издание за литература, гр. Саламанка, Испания от Виолета Бончева – носител на наградата „Николай Лилиев“. Има отличия от различни поетични конкурси, сред които „Бог е любов” (МОН). Носител е на първа и втора награда в две поредни издания на националния конкурс “Цончо Родев” за исторически разказ. Нейни творби са публикувани в литературен сборник „Пробуждане” („Наука и икономика” – Варна, 2011), както и в антология „Литературни бесилки” („Сиела”, 2014) и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“). Преводи на нейни текстове участват в украинско-българска антология на европейския верлибър „Волен вятър“ (изд. „Майдан“, 2017), както и в антология на полско-българската поезия „Разговори с приятели“ (Библиотека „Темат“, Бидгошч, 2016).