pax humana (3) с Марин Бодаков

Публикувано от на март 4, 2022 в 12:03 am.


  Днес в поредицата ви предлагаме три стихотоворения на незабравимия Марин Бодаков.


Фалит

А някога тези хангари не бяха тържища,
в тях държахме дирижаблите на премълчаното,
онези невидими летателни средства,
с които кръстосвахме над ранената земя,
над голямата река и малкото море,
наблюдавахме отвисоко живота си
и се пробвахме да го подминем.



Горско гробище

Никой не искаше да се засели
в изоставените от окупатора градове,
новопостроени градове, правоъгълни градове,
само пясъците и дърветата.
Много диктатори бяха тук,
различавам ги само по колко се заседяваха.
Учените им бяха потрошили на тръгване
локатора за космически изследвания.
За какво му е на този скромен народ локатор,
народ, тъй удобен за изоставяне –
да използва риданията на дъщерите си.
Каквото да счупи животът,
ще го слепи сънят.



Последен ден

Без да научат нищо ново,
стиховете се върнаха на местопрестъплението,
там, където покривите са по-големи
от къщата на сърцето,
там, в празния площад на северните години,
и отново насилваха, и отново биха.

Коментарите са заключени.