няма да се случи чудо
ще пропадне небето ще се счупи прозореца
ще падне птичка от дървото мъртва в ръцете ти
ще видиш лицето си отразено в очите
                                            на тръгващия си вече човек

и ще си мислиш това е
най-тъмният час а разсъмването настъпва
но
на разсъмване
няма да стане чудо
ще остане небето строшено в краката ти
ще остане
шепа пера
нищо няма да върне обратно нощта
няма да стане чудо

твое задължение
е това
да възкръснеш

  Биляна Тодорова е родена през 1992 г. в гр. Варна. Студент е в СУ „Св. Климент Охридски“ и се занимава със сценарно писане и музика.

    Публикации на стиховете ѝ могат да бъдат открити в сп. „Дерзай“, в. „КИЛ“, сп. „Простори“, Алманах за култура и изкуство – Варна (2017 г.).

  През март 2022 г. излезе от печат дебютната ѝ стихосбирка – „Годината на март“ (изд. „Потайниче“) от която е и публикуваното тук стихотворение.


   В предговора си към „Годината на март“ Биляна Тодорова пише: „Когато съставих черновата за „Годината на Март”, за първи път погледнах какво съм събрала и си казах – книга има.

  Виждам я, но не я познавам още. Стори ми се, че, събрани така, стихотворенията заживяха някакъв нов, непонятен за мен живот, придобиха нов смисъл. И за кратко аз не знаех как се казва той.

  Затова се опитах да очертая граници около тоя нов организъм – точно и внимателно, както се огражда местопрестъпление. Да видя каква е формата му. Да отбележа мястото му върху картата.

  Така се роди „Годината на март”. Тя събира в своите очертания всичко онова, което е умирало и възкръсвало в мен през едно особено време от живота ми. Искаше ми се да кажа няколко думи, да хвърля светлина върху този период, но истината е, че ако бях способна да направя това, тази книга нямаше да я има“.