дървеното ми конче
което закараха в кланицата насила
виждах –
слънцето се процежда през щорите
на хотелски стаи
тогава
златната рибка
скована
в прозрачния блок на аквариума
градове
затворени в преспапиета
останали в друго лято
в други пространства
целувки от захар
завити на панделка
виждаш само в черно и бяло…
Бог –
най-добрият обущар –
скроява обувки
с които да прекосиш празнотата
всъщност
щастлив си
че още умееш да се завръщаш
при тези призраци
аз мога вече единствено
да заминавам
Станислава Станоева в „Кръстопът“
август 21st, 2009 at 15:09
[…] Станоева: Поведенчески модел […]