Авторски текстове (ЛФ)

Алеш Дебеляк: Мост

Публикувано от на април 29, 2014 в 11:52 am.


На мястото, напуснато от преторианските гвардейци, ще минеш
на другия бряг. Там ще те чака бремето на пълнотата: за да те
вкара в омагьосан кръг. Ти си единственият, който знае, че молитва
за пределно чиста форма е заплаха. И затова си прехапи езика,

кажи една дума на диалекта на липите и започни нов пътепис. в него
над брата и сестрата да се издигне крехка арка, която да е помирение
веднъж завинаги. Да се изпълнят целите с дървесен сок и да изчезне
раната от грешката, която само мъртвите не чувстват. А камъните за

могъществото на царете се струпват в планини на двата бряга. в подножието им
спят армиите от хартия и ритъмът на времето променя плавно
мрака в изгрев. в жаравата историята тлее и хората броят безмълвно

кости. И как въобще да те познаят? Реката буйно се разлива
в делтата, трептят знамената, а колоната вече прогнива.
Правилно чувстваш: струпаните камъни по бреговете са вече острови.


Стихотворението е от публикуваната на български език от Издателство за поезия „Да“ книга на Алеш Дебеляк „Край на носталгията” (на словенски стихотворението е публикувано в книгата „Град и дете“, 1996 г.). Превод от словенски: Людмила Миндова.


Алеш Дебеляк (фотографията е на Юре Ержен)




  Алеш Дебеляк в „Кръстопът”.

2 коментара за “Алеш Дебеляк: Мост”