Вървиш винаги на крачка пред мен –
не успявам да те видя.
Виждам само твоето присъствие –
шал на клоните в парка,
затворена книга, хвърлена в кошчето за отпадъци,
алеята – изоставена,
колата на склона с отворени врати,
как си продължил, мога само да гадая;
и сянката ти там, зад ъгъла.
Понякога те виждам в перспектива –
на широки слънчеви площади.
Оживени площади със снимки от смъртни присъди
и скулптури на патриции,
с литнали хвърчила на победа
и развети пораженчески знамена,
с насядали по стълбите безделници
до фонтани, които бликат от щастие.
Виждам те в изоставена сграда
с разбити прозорци.
Разбити като преградите на сърцето,
което те следва.
Забравя защо те следва.
Забравя значението на думите от повтаряне.
Христина Мирчева в „Кръстопът“.
Стихотворението е публикувано и в издадената от „Жанет 45“ (май, 2015 г.) книга със стихотворения на Христина Мирчева „Ускорени пейзажи”.
