Христина Мирчева: Една жена говореше на глас

Публикувано от на ноември 11, 2013 в 2:02 am.


Возят ни
към тихите затвори,
където ще умрем наистина
в последната илюзия –
чух една жена да казва,
по-малка от дете във старостта си,
по-суха от зародиш,
невидима за другите,
прозирна,
да говори.

Гледаше завесата от дъжд,
каза, че асфалтът е река,
която ни поглъща.

Нямала си дом.
Някой от онези ѝ разбил главата
и откраднал всичко.

Гледаше унесено дъжда.
Жалко, каза, жалко, че е толкова красиво.


Христина Мирчева Христина Мирчева работи като артмениджър в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив.
  Завършва Немската езикова гимназия “Бертолт Брехт”, Пазарджик и Колеж по международен туризъм, Бургас.
  Работила е като журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания. Преводач и библиотекар в Археологически музей – Пловдив. Преподавател по немски език. Книжар в общинска книжарница “Отец Паисий”, която е носител на Националната награда за книгоразпространение “Христо Г. Данов” за 2000 г.
  Автор е на стихове, есета и критика за изкуство, на интервюта с творци.
 Автор на книгите с поезия „Минава нощ, минава ден“ (УИ „Паисий Хилендарски“, 2012) и „Ускорени пейзажи“ („Жанет 45“, май 2015).
  Автор на блоговете за изкуство: „Арт репортер – картини от една изложба”, „Картинен вестник – образ и слово”, „Поезия и фотография – Poetry and photography“ и „Kristin_art“.
 Литературен редактор на издание за типология на комиксите “Диаскоп” от 1991 г., а понастоящем „Диаскоп комикс“ – електронно издание за култура, комикси, художници, изкуство.

4 коментара за “Христина Мирчева: Една жена говореше на глас”