Тук през ноември
е черно от врани
невъзмутими са чакат
нищо не искат
не се оплакват
оплакват ни
реят се
бавно и тежко на кръстове
да се прекръстим
преди да са ни прекръстили
прекалено са лъскави
оперение оперетно
и в скръбта има кич
реквизит
или друга естетика
Все повече идат и всеки ноември
врани с фракове
врани с фаготи
врани за реквиеми
като изпуснати ноти
атонални понякога
поограбили Шонберг
врани като авари
сред орлите на тази империя
Идат гробни и строги
и суетни и черни
(всяка империя
има своя ноември)
Все по-мъничко Моцарт
все по-мъничко Моцарт
все повече Салиери
Георги Господинов в „Кръстопът“.
Георги Господинов в DICTUM.
Стихотворението е включено в „Там, където не сме” – книгата с поезия на Георги Господинов, издадена през април 2016 г. от „Жанет 45“ (художник е Яна Левиева, а фотограф – Яна Лозева).
Тук то присъства като част от „Колекция – 2016“, авторска подборка на Валентин Дишев, в която той припомня някои от най-впечатляващите книги с поезия, публикувани през 2016 година.
