Из книгата „Хлапета“ от Юлия Йорданова и Павел Панчев…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Издателство Scribens
Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Онлайн занятие
Из книгата „Хлапета“ от Юлия Йорданова и Павел Панчев…
Валентин Дишев: Historia Augusta
[…] от живото изящество
на пиктограмата
до кръстчето,
достъпно всекиму […]
Цветелина Александрова: Златният кон
[…] Два скока – и е до мен. Обгръщам го с ръце, а той навежда красивата си глава и гальовно изпръхтява в ямката на шията ми. Изромолява музика – нежна, пръхкава, като дъждовни искрици. Повдигам глава – но какъв ти дъжд, слънцето се е разляло като крем карамел върху небето… Очите ме заболяват от взиране, всичко ми се размазва. Стискам клепачи, а дъждовните капки се уголемяват и вече барабанят по главата ми… […]
15 години „Арс“ и 5 години Scribens
Издателство „Арс“ е основано през 2007 г. от Валентин Дишев, като развитие на издателската програма на „Арс“ ООД (Благоевград, 1997 г.). През 2017 г. Валентин Дишев и Георги Гаврилов основават ;Издателство Scribens, като обединяват силите си и в развитието на „Арс“ (вече като импринт на „ЛитПрес“ ЕООД, София). По-късно към творческия и маркетингов екип на издателствата се присъединяват и Анна Лазарова и Божидар Димитров, а днес издателствата работят като издателска група, обединяваща маркетинговото им представяне и съгласуваща издателските им политики…
Неделник/2
„Неделник“ е новата ни инициатива, която иска да ви предлага четива, аудио и видео, достатъчни да пътувате с часове в света на литературата, че и – занапред – за „цяла неделя“. Ще го правим като насочваме вниманието ви – чрез кратки описания и вградени в тях директни хиперлинкове – към „места в мрежата“ (списания, сайтове, блогове, влогове, подкасти, „канали“ в YouTube и т.н.), които последователно защитават вглеждането си в литературата като отговорна и смислена мисия; „места“, подкрепата и уважението си към които изразяваме и по този начин. Ще ви предлагаме и съдържание, насочено към по-неопитна и млада аудитория, „говорещо“ на по-близък за нея език, за да подкрепим и това усилие за приобщаване към книгата и четенето…
Маламир Николов: *** (Да видиш…)
[…] няма по-страшно нещо от това
да видиш
как някой затваря вратата
след пеперудата.
Маламир Николов: Последни думи
[…] Накрая оцелява този, който е обречен да разкаже.
Стефан Гончаров: Атон
[…] защото царството небесно е тумор
който расте и се лекува
с любов
Стефан Гончаров: Две стихотворения
[…] сълзите ми изскачат
като разкъсан заек
от устата
на сляпа вълчица
която цял живот ще търси
и намира
една и съща плячка
Мария Куманова: Този вятър е другият
[…] да си стиснем ръцете на нещо важно
този вятър е друг
този вятър е другият […]
Ева Гочева: *** (пред мен върви…)
може би е толкова тиха
защото върви само
със седемте грама
на душата си
Теодора Лалова: *** (Той сменя струните…)
Той сменя струните на китарата си,
аз подчертавам изреченията в книга, в която
все още е двадесети век и някакви двама танцуват
в един крайбрежен хотел.
Теодора Лалова: *** (Досущ, онзи…)
>Досущ онзи, който навикът каза, че си,
ти вървиш и се прощаваш с изправения гръб,
с дългата коса, с ръцете, които са прегръщали една жена
и още една, и още една,
с езика, който е описвал елипси по бялата кожа на паметта.