Tag Archives: „Кръстопът“ – електронно списание за литература

Теодора Георгиева: Крепости

Крепостта на тънката ти младост,
забулила очите в илюзия за вечност.
Крепостта на тялото,
която едва удържа мислите

ВБВ: Природата е същата

Има едни насекоми, които са много стари
и много, много тънки. Като въздух.
По тях можеш да гадаеш летоброенето
на природата.
Можеш да проследиш как се е изменила
и как се изменя.

Бояна Петкова: *** ( никога няма да разбера)

никога няма да разбера
как така земята не спира да се върти
и от внезапната загуба на инерция
не изпадаме всички в безкрайния космос
как така

Илияна Генова: *** (онова животно в края на тунела)

онова животно в края на тунела

преструва се на светлина
не знаеш

Емилия Найденова: *** ( Продъненото дюшеме на първия етаж)

Продъненото дюшеме на първия етаж,
в което пропада кракът ми,
докато тичам към мивката,
за да проверя спряна ли е водата,
изключено ли е всичко

Стефан Иванов: облачни

перест съм
ти приятелю си кълбест
и не слизаме долу
само горе

Ина Иванова: *** (Намерѝ име на този ден)

Намерѝ име на този ден,
име, мъхнато като клепачите
на новородена сърна,
синьо и прозирно зелено
като криле на водно конче,
променливо име намери
тайно и благодатно.

Ванина Димова: Ферментирам

Заваля по тъмно.
Колко такива вечери са нужни, за да
повярвам в есента ?
Студено и крайно време е.

Румен Павлов: *** ( Човекът, който се раздели на две половини)

човекът
който се раздели на две половини
черни птици които отлетяха
и розови цветя
които не поникнаха
първоначално бе със шлифер
и каскет

Мария Игнатова: *** ( спомените се учат да сънуват)

спомените се учат да сънуват
влакът потрепва и се будя за секунда

времето пулсира върху шията Му
и аз не зная как да го обхвана
пръстите безсилни ми се виждат

Теодора Георгиева: Сервитьорката Мила

Моля я да ми каже името си,
когато ми подава кафето.

Ми се изплъзва през ъглите на усмивката,
а Ла гали ушите като перото на синигер.

Бояна Узунова: Само любов ще се случва

някъде там
сред полята от утрини
из горите от ванилии
подреждах книгите и измивах прахта
приготвях гозбите и пълнех менците

Яна Монева: *** ( Когато той напусна неочаквано)

когато той напусна неочаквано,
крайностите и краищата изпъваха небето
като изпран чаршаф на легло,
в което се страхувам да легна без теб.

когато ти си отиде, пристигнах на мястото,
на което си говорихме последно, откъснах диви цветя…

Стамена Дацева: Справедливост

За земята е все едно
кой стъпва по нея и
кой става част от нея –
тя си има свое собствено

Стефан Иванов: Обич

на м.б. как да го назова усещам те близо в невидимата далечина събуждам се искам да ти разкажа съня още топъл казвам ти го наум с желание че ме чуваш чета имейли отпреди шестнайсет години мисля си как се разхождаме в парка ядем мекици със сладко и сирене