Крепостта на тънката ти младост,
забулила очите в илюзия за вечност.
Крепостта на тялото,
която едва удържа мислите
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: „Кръстопът“ – електронно списание за литература
Теодора Георгиева: Крепости
ВБВ: Природата е същата
Има едни насекоми, които са много стари
и много, много тънки. Като въздух.
По тях можеш да гадаеш летоброенето
на природата.
Можеш да проследиш как се е изменила
и как се изменя.
Бояна Петкова: *** ( никога няма да разбера)
никога няма да разбера
как така земята не спира да се върти
и от внезапната загуба на инерция
не изпадаме всички в безкрайния космос
как така
Илияна Генова: *** (онова животно в края на тунела)
онова животно в края на тунела
преструва се на светлина
не знаеш
Емилия Найденова: *** ( Продъненото дюшеме на първия етаж)
Продъненото дюшеме на първия етаж,
в което пропада кракът ми,
докато тичам към мивката,
за да проверя спряна ли е водата,
изключено ли е всичко
ное.
16
NO
коментара
Стефан Иванов: облачни
перест съм
ти приятелю си кълбест
и не слизаме долу
само горе
ное.
15
NO
коментара
Ина Иванова: *** (Намерѝ име на този ден)
Намерѝ име на този ден,
име, мъхнато като клепачите
на новородена сърна,
синьо и прозирно зелено
като криле на водно конче,
променливо име намери
тайно и благодатно.
ное.
14
NO
коментара
Ванина Димова: Ферментирам
Заваля по тъмно.
Колко такива вечери са нужни, за да
повярвам в есента ?
Студено и крайно време е.
ное.
13
NO
коментара
Румен Павлов: *** ( Човекът, който се раздели на две половини)
човекът
който се раздели на две половини
черни птици които отлетяха
и розови цветя
които не поникнаха
първоначално бе със шлифер
и каскет
ное.
12
NO
коментара
Мария Игнатова: *** ( спомените се учат да сънуват)
спомените се учат да сънуват
влакът потрепва и се будя за секунда
времето пулсира върху шията Му
и аз не зная как да го обхвана
пръстите безсилни ми се виждат
ное.
11
NO
коментара
Теодора Георгиева: Сервитьорката Мила
Моля я да ми каже името си,
когато ми подава кафето.
Ми се изплъзва през ъглите на усмивката,
а Ла гали ушите като перото на синигер.
ное.
09
NO
коментара
Бояна Узунова: Само любов ще се случва
някъде там
сред полята от утрини
из горите от ванилии
подреждах книгите и измивах прахта
приготвях гозбите и пълнех менците
ное.
08
NO
коментара
Яна Монева: *** ( Когато той напусна неочаквано)
когато той напусна неочаквано,
крайностите и краищата изпъваха небето
като изпран чаршаф на легло,
в което се страхувам да легна без теб.
когато ти си отиде, пристигнах на мястото,
на което си говорихме последно, откъснах диви цветя…
ное.
07
NO
коментара
Стамена Дацева: Справедливост
За земята е все едно
кой стъпва по нея и
кой става част от нея –
тя си има свое собствено
ное.
02
NO
коментара
Стефан Иванов: Обич
на м.б. как да го назова усещам те близо в невидимата далечина събуждам се искам да ти разкажа съня още топъл казвам ти го наум с желание че ме чуваш чета имейли отпреди шестнайсет години мисля си как се разхождаме в парка ядем мекици със сладко и сирене
