Tag Archives: „Кръстопът“ – електронно списание за литература

Иван С. Вълев: Тъжен сезон

[…] макар и не така
жесток като април […]

Момчил Миланов: Малко минало

[…] Но вие даже не сте го опитал!
Съм, съм, и още как! С двата крака газя в него, дори в момента.
А, разбрах, вие сте от онези, които искат да забравят. Чакайте да ви покажа, имам и друго. Очите му светнаха с налуден блясък. […]

Йоана Стоянова: *** (егото ми е ронливо…)

[…] само сезони, животни
бактерии
аромати […]

Йоана Стоянова: *** (Жената със синя рокля от отсрещния блок…)

[…] танцът увисна на забравения си скелет
булевардът нахлу безцеремонно
счупи ставите на блока […]

Станимир Семерджиев: *** (носим се бавно…)

[…] ще напоим надеждите за вечност […]

Ралица Красимирова: *** (Трактори орат въздуха…)

[…] в гроба на тази жена няма нищо
моля се да я сънувам […]

Албена Тодорова: Ъ

[…] Не те лови ни сън, нито път, нито съд, нито ръб. […]

Александър Габровски: Има ли въздухът кожа?

[…] Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк. […]

Албена Тодорова: Щ

[…] Понякога щастие.
Понякога щипване по носа или по пищяла. […]

Александър Габровски: За кратък момент решихме, че си е отишъл

[…] Че е обрасъл целият в коприва,
превърнал се е във фосил,
в изящна вкаменелост. […]

Екатерина Григорова: ЕФИАЛТ

[…] Моят глас пее в пръстта
все по-гръмовно:
Не ти трябва тигър,
не ти трябват новите зъби,
не ти трябвам аз. […]

Камелия Панайотова: *** (само градът умее да приютява така…)

[…] ще завариш първата невинност задрямала
ще я прегърнеш
и така ще усъмнете […]

Екатерина Григорова: ПРЕМИЕРАТА НА ДЖАК ГИЛБЪРТ И ПРЕВОДАЧЪТ, КОЙТО СЕ ОТКАЗА ОТ РАЯ

[…] По средата, там където беше масата преди,
сега се издигаше внушително пиано и върху него,
между вкаменените лица на бдението,
лежеше двуметрова пантера. […]

Камелия Панайотова: *** (напразно те опазих любима моя кожа…)

[…] ще простим една на друга за невежеството
за обидата и липсата на смелост […]

Анна Александра: Езикът се ражда от отсъствието

[…] Или аз сама говоря, прехапвайки си езика. […]