. едно стихотворение тръгваот хаоса в бульона на кръвтапоема спокойно към белия святоставя живота да го нараниноси си белезитекрие се зад думите сиопровергава се въпреки че се променя външноняма страх от смърттазнае тище го разпознаеш .
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: „Кучето на Персефона“
Виолета Кунева: Всичко забравено съществува
. не трябваше да капитулирамепред могъществото на паметта макар че не помним вкусана дните си заеднои прочетените книги някъде в тях имамолитва или ругатняразместила планетите
Виолета Кунева: Опитомяване
Един ден смъртта се появявакато бездомно кученце,което подтичва след нас.Ляга в краката ни.Чуваме дишането му. Купуваме каишка. Стани, Смърт!Седни!Тихо!До мен, Смърт! У́чи бързо.Отговаря на всички имена. Винаги помни обратния пътв лабиринта. Затова стискаме каишката. Не я пускаме. .