Tag Archives: „Кучето на Персефона“

Виолета Кунева: Издирва(ш) се

. едно стихотворение тръгваот хаоса в бульона на кръвтапоема спокойно към белия святоставя живота да го нараниноси си белезитекрие се зад думите сиопровергава се въпреки че се променя външноняма страх от смърттазнае тище го разпознаеш .

Виолета Кунева: Всичко забравено съществува

. не трябваше да капитулирамепред могъществото на паметта макар че не помним вкусана дните си заеднои прочетените книги някъде в тях имамолитва или ругатняразместила планетите

Виолета Кунева: Опитомяване

Един ден смъртта се появявакато бездомно кученце,което подтичва след нас.Ляга в краката ни.Чуваме дишането му. Купуваме каишка. Стани, Смърт!Седни!Тихо!До мен, Смърт! У́чи бързо.Отговаря на всички имена. Винаги помни обратния пътв лабиринта. Затова стискаме каишката. Не я пускаме. .