Ина Иванова: остава лятото

Публикувано от на септември 29, 2013 в 5:06 pm.


Остъргва ме улицата.
Коприната на походките.
Вълнената нишка на гласовете.
Тълпите, с престорената им миризма
на сладолед, крем против изгаряне,
семки, кафе, прах и мускус.
Вкусът на страх и метал
сред гранитното постоянство на паважа.
Давам ѝ (доброволно):
всичкото си безпокойство,
прашинка цигарена пепел,
старата сребърна табакера
с дактилоскопския ти образ.
Давам, за да останем –
пеперуди върху рамото на следобеда.


Ина Иванова




Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.

Коментарите са заключени.