които не си отиват
упорито стоят
забити някъде в тила
смъдящи болки
не се придвижват
нито напред нито назад
не помръдват
разрастват се с времето
сякаш са част от тялото
не може да се отреже
не може да се изолира
напомня за себе си постоянно
като нещо което си взел
а не можеш да върнеш
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Силвия Чолева „От небето до земята“ („Жанет 45“, декември 2015 г.).
