На 1 януари 2016 г. предаването „Страници” (седмичното обзорно предаване за литература на БНР – Радио Благоевград, което можете да слушате от 21:00 до 23:00 всеки петък, от началото на септември до края на юни всяка година, включително и онлайн чрез плейъра на БНР, като изберете „Радио Благоевград”) – предаването което (също като „Кръстопът”) настоява, че се взира в събитията в литературата и литературата като събитие, това предаване прекрачи от седмата в осмата година от своето съществуване, продължавайки своя девети сезон (през цялото време негов автор, водещ и единствен подготвящ го журналист, е Валентин Дишев. От началото на деветия сезон на предаването в подготовката му – като репортери и интервюиращи журналисти – се присъединиха и редакторите в „Кръстопът” Анна Лазарова и Ренета Бакалова)…
   В своето празнично издание „Страници” излъчи думите на част от хората (Бояна Петкова, Георги Гаврилов, Георги Господинов, Деян Енев, Палми Ранчев, Петър Чухов, Силвия Томова, Стоянка Грудова), които поискаха да говорят за него, за литературата, за търсенията на смисъл и посока, (записани предварително за „АрсМедия”) които ви предлагаме да чуете, а по-долу и да прочетете…

   Предлагаме на вниманието ви и думите („свалени“ от аудиозаписа) на авторите, пишещите, хората – всеки от тях светъл и осмислящ множество дни и търсения за мнозина – които решиха да говорят за предаването, да отправят своите послания към него и неговите слушатели (името на всеки от тях е и хиперлинк, който ще ви отведе до повече информация за говорещия, ако той не ви е достатъчно познат) –


Бояна Петкова:

   „Страници” е предаване, което чакам цяла седмица, пристан, място за уединение и интроспекция, понякога пътуване, което можеш да предприемеш и със затворени очи, понякога бягство, винаги вълнуващо общуване – с хора, близки на сърцето и ума, но и с умни и сърдечни непознати. То е моята награда – че устоявам. И е много повече от литературно предаване, от разказ за нещо далечно, „луксозно“ и изолирано. То е храна, вода, въздух, спасителна мрежа, то е насъщният, колкото и да ме тревожи клишето. Благодаря – и „За много години”.


Георги Гаврилов:

    „Литературата е съществена част от моя живот. Тук включвам – както трябва – книги от различни епохи, между които без съмнение съвременната литература има важен дял. „Страници” е място, в което мога да чуя и млади автори, които тепърва търсят гласа си, обертоновете му, и сред тях намирам такива, които да отекват продължително в мен – като обещание за нова земя.
   От чутото за книги през годината си спомням за „Смяна на огледалата” на Аксиния Михайлова, „Провинции” на Кирил Василев, „Тамбос” на Людмила Миндова, сборникът „Стълп от прах” на Борис Христов, „Сбогуване с нарцисизма” на Петър Чухов, „Навътре” на Стефан Иванов и други, които неволно пропускам сега. Спомням си прекрасните интервюта на Ренета Бакалова с Етгар Керет, Жорди Галсеран, Пиер Мейлак – с който имах и шанса да се срещна случайно и поговорим за разказите му в „Когато изпратим деня”.
    Предаването „Страници” по БНР – Благоевград разширява още тези устойчиви в същината си модели за свързване с пулса на съвременната литература, който така моделиран, се превръща в културен ритъм, барабанене по плоската повърхност на битието.
    Дали, основавайки се на това барабанене, от този ритъм ще създадем поезия или музика след това – зависи от нас. Но без него – без него би било по-трудно.”


Георги Господинов:

    „Честита Нова година на „Страници”. Това, което искам да му пожелая е да отстоява, да го има, защото няма много предавания и издания, които да се занимават с това, което се случва в момента. Това, което се случва в литературата (и в културата изобщо) всъщност се нуждае от око и от ухо. От око и от ухо, което да прочете и да чуе тези редове, които се пишат, защото те говорят за сегашното, за най-трудното, за бълбукащото, за това, което в момента ври и кипи – докато сме живи. А културата е нещо, което се занимава с живота и с нетрайното. И затова ми се струва много важно да го има това предаване, а пък ние до му отдадем ухото си.
   И нещо, което ще бъде много важно, според мен, през 2016 година – това е да се поспрем. Обратно на всички пожелания за Нова година, в които искаме тя да е по-добра, по-силна, по-, по-, по… – аз искам да пожелая такова едно леко забавяне и поспиране, и мисля, че натам ще върви света: малко обръщане към себе си. И без това литературата знае точно как се прави.
   Затова предавания като „Страници” – и книгите изобщо, които ще прочетем и напишем през тази година – ще са част не просто от литературата, това вече не е просто литература, а част от оцеляването на човешкото – защото борбата вече ще бъде да се запазим като човеци, да запазим човешкото като такова… Затова пожелавам здраве на „Страници” защото то е част от нашето здраве като общество”.


Деян Енев:

    „Аз мисля, че 2015 година беше хубава за книгите, книгоиздаването и хората, които пишат книгите и ги произвеждат…
   Най-важното е, че в България има различни ядра на смисъл, свързани с книгите, които и през тази 2015 година някак успяха да укрепнат и вършат още по-добре това, за което са създадени.
   Като казвам „ядра на смисъл” имам предвид например това, което прави една много добра радиожурналистка и изобщо журналистка – книжовен човек – като Силвия Чолева, която има безпогрешен – според мен – много точен усет и мерник за книгите, които заслужават.
   Такова нещо прави и Валентин Дишев, който – в няколко различни посоки – успява много добре да обговори книгата, даже да изпревари нейното излизане, така че да съобщи за нея в най-добрия момент. Той има на практика поглед върху почти всичко онова, което излиза от българската литература; поддържа връзка с творците – нещо, което е доста трудно да се случва така: години наред, през годините.
   Т.е. за мен Силвето и Валентин Дишев са едни много важни хора, от каквито една национална литература много се нуждае. Това са хора, които – освен творци – са и медиатори на литературата, те създават, те са в основата на тези ядра на смисъл, които помага българската книга да съществува.

   Разбира се моята отминала година пак премина под знака на книгите. Имаше няколко книги, сред които искам да откроя непременно книгата с разкази на Йорданка Белева „Ключове”, която е – бих казал – не само стойностна, но и направо важна за нашата нова литература, защото тя невероятно разширява периметъра на това, което би трябвало да се иска от новата книга – т.е. всяка нова книга би трябвало да има нещо поне малко различно в себе си, за да оправдае своето съществуване сред океана от другите книги. Такава книга е тази на Йорданка Белева.
   Разбира се и много други книги би трябвало да отбележа, има и няколко неща, които засега ще запазя за тази, 2016 година, между тях е и това, което пак е свързано с един автор, когото ще се опитаме да измъкнем от „страховитата паст на времето”: книгите му са публикувани, но отново са забравени… това ще бъде една от задачите ми през 2016 година…”.


Палми Ранчев:

   „Страници” е една от малкото територии за литература, за изкуството литература, за високата литература. Място, което е нужно, място, на което могат да се сравнят средното и по-доброто, средното и най-доброто, място, в което гостуват автори, които създават едни от най-добрите образци на съвременната ни литература…
   Със сигурност „Страници” има едно особена роля, изпълнява я – представлява нещо като филтър, чрез който става видима тази литература, която се занимава с дълбинни човешки проблеми, това, което е същност на така наречената „висока литература”…”.


Петър Чухов:

   ”Искам да честитя Новата година на слушателите на „Страници, на водещия и целия екипна предаването. За мен това е едно от най-интересните предавания в областта на културата: в него винаги можеш да разбереш какво се слубва в света на литературата, кои са важните и наистина значими автори, както и да чуеш произведения от тях, които наистина си заслужават. Надявам се през новата година често да се срещаме пак, и – все така напреди и нагоре”.


Силвия Томова:

   „Добър вечер, искам да поздравя водещия и целия екип напредаването и им пожелая в следващите години да продължават да удържат внниманието върху пулса на съвременната българска литература, а и не само нейния, защото за мен – лично, като човек, преди да съм била какъвто и да било писател – това предаване е давало много, било ми е ориентир.
   Аз го слушам почти всяка седмица и затова съм си изградила това мнение – то никога не е прекалявало и никога не е накланяло везните в една или друга посока: това е един умерен, задълбочен и чист глас, отглас от процесите в съвременната българска литература, поезия, проза, преводна литература…
   През предаването са преминали толкова гласове, а подборът там е на много високо ниво и… не зная – човек се ражда с този усет: мисля, че в целия екип на предаването „Страници” редакторите го притежават, а той не може да се формира – просто се раждаш с ухо за красивите неща”.


Стоянка Грудова:

   „Страници“ за мен е предаване самоотвержено, открито и грижовно. Това са някак неофициални определения за едно сериозно информационно-аналитично литературно предаване, разбирам. Но аз го чувствам близко и наистина – повече топло и практично, отколкото дистанцирано и хладно-теоретично.
   Водещият непрестанно утвърждава образа на активния съвременен хуманитарист и журналист с особен вкус към всяка нова гледна точка в зрителното поле на словесното търсене – няма значение дали тя е на млади или възрастни очи, няма значение от кой ъгъл гледат авторите – важното е резултатът да е откритие на смисъл.
     Струва ми се, че именно търсенето и постигането на смисъл във всяка литературна творба привлича и заковава вниманието на Валентин Дишев. Скоростно и възторжено той откликва на всеки такъв литературен факт и успява да предложи на слушателите си многоцветно обговаряне на новоизлезлите интересни книги с участието на критици, писатели и поети, редактори, издатели. Нищо значително на съвременния литературен хоризонт не е отминато.
     Това е едно динамично предаване с висока технологична способност да запамети, подреди, разкрие и доведе дори до уюта на домовете ни най-новото, най-любопитното и значителното в съвременната българска и преводна литература. За мен, която живее настрани от големите културни центрове, „Страници“ ми дава сигурността, че не съм пропуснала нито събитията от национално значение, нито насладата да чуя автентичните творчески гласове на авторите, нито безкористно предложената възможност за трибуна – ако имам нещо важно и съществено да споделя, да мога да го кажа.
    Връзката със „Страници“ и с водещия е винаги топла – за всеки добронамерен и внимателен слушател. Честита нова година на предаването и дано го има още дълги години! – все така младо и жизнеспособно и все така зорко за новозараждащите се смисли и тенденции в националния ни литературен живот”.